За мнозина от нас Св. Валентин съвсем естествено се превърна в един от най-очакваните и хубави празници. Всъщност, този празник има своя аналог у нас отдвана, защото по традиция отбелязваме 14 февруари като Ден на виното и любовта.
Любовта има право да празнува ежедневно, но е добре един път в годината да обърнем по-специално внимание на човека, с когото поделяме живота си. Защото това е знак за почит и за признателност, че този човек в голяма степен се е превърнал в наше собствено продължение.
Любовта набутва всички страхове в най-тъмния ъгъл на чекмеджето. С нея си отива всяка излишна неувереност да заявим себе си така, че ръцете и устните да довършват всичко, което по една или друга причина не успяваме да изкажем. Независимо от това, че връзките придобиват рутина, да продължаваме да обичаме, е най-сигурният знак, че има за какво да живеем и да трупаме надежда.
Светът е егоистично място. Всеки живее през призмата на свои собствени правила, но с времето осъзнаваме, че да има на кого да се уповем в радост и тъга, е най-висша форма съществуване. Няма ли кого да целуваме, тишината е оглушителна. Няма ли кого да прегърнем, нищо от постигнатото няма стойност. Любовта не познава високомерието, затова тя е сигурният експерт по припознаване на добротата. Себичността никога няма да познае голямата любов, защото тя не познава ограниченията и се уморява твърде бързо от непрестанните ни монолози.
Любовта харесва простичките неща, затова винаги е в състояние на възторг. Тя не се оплаква от февруарския студ, нито от жегата през август. Не се нуждае от скъпи подаръци, но никога не отказва чаша вино, защото, както казват, „във виното е истината“, а без истината между двама души щастито никога няма да се настани удобно и да стане част от компанията.
Любовта носи повече въпроси, отколкото отговори, но точно това е начинът да не забравяме, че чрез общуването с другия стигаме до прозрението кои сме ние самите и какво трябва да променим, за да заобичаме и самите себе си. Тя единствена не взема от нас, а раздава в изобилие възможности, от които трябва да се възползваме с благодарност.
В една връзка обикновено единият е водещ, а другият просто следва неговите действия и емоционални състояния. И когато обичаме искрено, с цялата си душа, разбираме че този компромис не само е неукорим, но спомага двама души да откриват разбирателството и хармонията в отношенията си. Водещият винаги е готов да подаде ръка на другия, да му помогне да се изправи, да го насърчи да продължи напред.
Любовта непрестанно е на крачка пред нас. Дори когато си мислим, че я познаваме добре, тя ни изненадва след следващия ъгъл. Тя е свободата, силата и вдъхновението. Чувството, което никога няма да излезе от мода. Емоцията, която винаги ще търсим и която ще откриваме във всяко действие, във всяка фибра от тялото, във всяка мисъл, дума, жест. Дар от съдбата е да обичаме и да бъдем обичани.
Затова в Деня на любовта просто бъдете до човека на сърцето си. По-хубав подарък от това за празника няма. Без да броим бутилката хубаво вино.
