Edna мила моя приятелка ми писа тия дни ето така:

“Мили Кайо,

От едно списание за обзавеждане и за вътрешна архитектура ме попитаха дали би искал да направят корица с теб. Корица на тяхното списание. И всъщност – не точно с теб, а с твоя дом. Домът на писателя, като извор на неговото творчество.”

Нещо такова.

И аз се замислих. Знаете ли какво е писател?

Според мен е човек, който цял живот неуморно, всъщност до пълна преумора, безнадеждно, непрекъснато, задълбочено, повърхностно, натрапливо, вдъхновено, развеселено или тъжно – мисли...

Мисли. Това е писателят. Вие ще кажете: “Ама това е мислителят! А писателят е тоя, дето пише книгите, които радват домакините в тихите зимни вечери, когато няма нищо интересно по телевизията.”

Не. Не е така – ще ви кажа аз. Писателят почти не пише. Пишат графоманите и производителите на книги. А писателят предимно мисли.

И в един процент от времето си записва... И то даже не това, което е измислил, а се опитва на екрана, на листа, на своето бяло поле – да изложи странните вибрации, които са се породили в душата му от цялото това мислене. Да отрази миризмата на мислите си. Разказвайки някаква история. Сложничко е.

И така. Аз се замислих. Дълбоко се замислих. Един писател на корица на списание за хубави домове.

Редно ли е това? – така си помислих аз. И продължих да мисля...

Та нима писателите имат хубави, подредени, идеални, спретнати, луксозни, елегантни домове – мечти? В България? И възможно ли е да имат такива домове? И човешко ли е да имат такива домове?

И продължих да мисля:

Кои в България имат такива домове?

Не са ли само мутрите и техните нежнокрили мутреси, радостни и вдъхновени притежатели на прекрасни и идеални домове-мечти?

О не, не само мутрите. И тези, които им плащат – забравих за тях.

А откъде един писател би могъл да има пари, за да си създаде сам прекрасен дом-мечта? Може би, ако е един чудесен наследник на огромни реституирани имоти?

Но в такъв случай – би ли бил той честен и добър писател? И най-малкото – аз, аз аз! Ако аз имах един дошъл ми наготово и без моето честно усилие дом, бих ли бил достоен за собственото си уважение?

Или ако го бях наследил, защото съм син на генерал от бившата Държавна сигурност? В такъв случай, бих ли си позволил да се снимам по кориците на списания? И какъв човек щях да съм, ако го бях направил?

Моят дом, замислих се аз, е беден апартамент в Младост-Полигона. Пооправен. Чистичък. Но е толкова далеч от лукса и елегантността, че просто ме избива на смях. И знаете ли – това, че апартаментът ми е точно такъв, е извор на моята гордост.

Майната им на идеалните домове, създадени по жалък, нечестен, паразитичен, грозен и жесток начин! С мръсни пари, спечелени чрез насилие, чрез безскрупулност и хитрост.

Аз съм писател и живея в панелен блок, грозен като самия живот. Истински като самия живот. Малкото красиви неща там са направени от мен. И не са продукт на пари, мътни и гнусни като съсирена кръв. Каквито са повечето пари в България.

Така че аз ще се снимам за корица на това списание. Моят мрачничък, никакъв и честен дом. Който е извор на моето вдъхновено творчество.

Той е истина.

Това измислих по повод писмото на моята приятелка.

Писателят е човек, казах ви, който мисли.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google