Моят дом е крепост

Калин Терзийски
Снимка: Личен архив

Калин Терзийски

Edna мила моя приятелка ми писа тия дни ето така:

“Мили Кайо,

От едно списание за обзавеждане и за вътрешна архитектура ме попитаха дали би искал да направят корица с теб. Корица на тяхното списание. И всъщност – не точно с теб, а с твоя дом. Домът на писателя, като извор на неговото творчество.”

Нещо такова.

И аз се замислих. Знаете ли какво е писател?

Според мен е човек, който цял живот неуморно, всъщност до пълна преумора, безнадеждно, непрекъснато, задълбочено, повърхностно, натрапливо, вдъхновено, развеселено или тъжно – мисли...

Мисли. Това е писателят. Вие ще кажете: “Ама това е мислителят! А писателят е тоя, дето пише книгите, които радват домакините в тихите зимни вечери, когато няма нищо интересно по телевизията.”

Не. Не е така – ще ви кажа аз. Писателят почти не пише. Пишат графоманите и производителите на книги. А писателят предимно мисли.

И в един процент от времето си записва... И то даже не това, което е измислил, а се опитва на екрана, на листа, на своето бяло поле – да изложи странните вибрации, които са се породили в душата му от цялото това мислене. Да отрази миризмата на мислите си. Разказвайки някаква история. Сложничко е.

И така. Аз се замислих. Дълбоко се замислих. Един писател на корица на списание за хубави домове.

Редно ли е това? – така си помислих аз. И продължих да мисля...

Та нима писателите имат хубави, подредени, идеални, спретнати, луксозни, елегантни домове – мечти? В България? И възможно ли е да имат такива домове? И човешко ли е да имат такива домове?

И продължих да мисля:

Кои в България имат такива домове?

Не са ли само мутрите и техните нежнокрили мутреси, радостни и вдъхновени притежатели на прекрасни и идеални домове-мечти?

О не, не само мутрите. И тези, които им плащат – забравих за тях.

А откъде един писател би могъл да има пари, за да си създаде сам прекрасен дом-мечта? Може би, ако е един чудесен наследник на огромни реституирани имоти?

Но в такъв случай – би ли бил той честен и добър писател? И най-малкото – аз, аз аз! Ако аз имах един дошъл ми наготово и без моето честно усилие дом, бих ли бил достоен за собственото си уважение?

Или ако го бях наследил, защото съм син на генерал от бившата Държавна сигурност? В такъв случай, бих ли си позволил да се снимам по кориците на списания? И какъв човек щях да съм, ако го бях направил?

Моят дом, замислих се аз, е беден апартамент в Младост-Полигона. Пооправен. Чистичък. Но е толкова далеч от лукса и елегантността, че просто ме избива на смях. И знаете ли – това, че апартаментът ми е точно такъв, е извор на моята гордост.

Майната им на идеалните домове, създадени по жалък, нечестен, паразитичен, грозен и жесток начин! С мръсни пари, спечелени чрез насилие, чрез безскрупулност и хитрост.

Аз съм писател и живея в панелен блок, грозен като самия живот. Истински като самия живот. Малкото красиви неща там са направени от мен. И не са продукт на пари, мътни и гнусни като съсирена кръв. Каквито са повечето пари в България.

Така че аз ще се снимам за корица на това списание. Моят мрачничък, никакъв и честен дом. Който е извор на моето вдъхновено творчество.

Той е истина.

Това измислих по повод писмото на моята приятелка.

Писателят е човек, казах ви, който мисли.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти