„КОВИДя нередно?“ – за неочакваните последствия от стоенето вкъщи

19.03.2020 11:28

Вижте сега. Много сериозно приемам ситуацията с коронавируса и спазвам колкото се може по-стриктно всички указания за безопасност на оперативния щаб, така че не приемайте заглавието и разказа ми като някаква подигравка!

Когато вирусът официално се появи в България, като всеки нормален човек, се притесних. Логично, притесненията ми се ограничаваха със страха да не ме зарази някой идиот, който е решил по време на пандемия да обиколи света и после да се прибере в България и да започне необезпокояван гордо да киха навред. После обаче към това притеснение се присъедини и още едно, което не бях предвидил…

Живея с хипохондрик.

Още от Авторите

И то хипохондрик маниак, който в момента на обявяването на първите два случая на коронавирус в България, от усмихнат човек в цветущо здраве само за 10 минути прояви всички симптоми на болестта. Сега ще си кажете „Ами, ако наистина е била заразена, защо не се изследвахте?“. Направихме го и само дето не извикаха полиция, че им губим времето – след прегледа Чудото излезе здраво като бик. Мнението на специалист, разбира се, не ѝ повлия и според нея коронавирус вече беше най-малкото, с което е заразена. Вследствие на стреса, освен хипохондрията, русият вирус се сдоби и с още една фобия – агорафобия или най-общо казано страх от излизане от вкъщи.

Примирих се и с това, но не предвидих неудобствата, които ще ми създаде…

Поради естеството на психотичните настроения на моето слънце, аз бях този, който пазаруваше и който продължаваше под някаква форма да работи. Двете действия обаче, както се досещате, изискваха излизане извън пределите на четирите стени на хола. Холът, станал по-известен още като „Пещерата“. Хол, в който повече от седмица не бях влизал без маска и калцуни. Живеех в другата стая. Не бих отрекъл, че в един момент бях започнал да изпитвам някакво задоволство от ситуацията, главно защото не ми се налагаше да ходя на традиционното следработно обикаляне по магазини.

Забравих обаче за вселенското правило, че обикновено точно когато усетиш спокойствие, се намира нещо, което да го скърши.

Говорим си за...

Бях на работа, когато получих СМС от банката, че от сметката ми са платени 569 лв. Сетих се, че картата ми е в моята любима – бях ѝ я оставил, за да си поръчва храна. Звъннах ѝ с намерението да я попитам дали е било вкусно филето от жираф, което евентуално си беше поръчала за тия пари, но отговор не би. След като не ми вдигна в рамките на час и половина, се прибрах, за да я проверя. Каква беше гледката, която заварих ли? Моята гордост беше заспала на дивана, ръката все още придържеше телефона ѝ, а на корема ѝ беше кредитната ми карта. На масата до нея пък стояха в комплект бутилка вино и чаша – и двете празни.

– Алоо, болната! – разбутах я аз.

– Защо си ми се надвесил без маска, бе! Луд ли си?!

– Само това ли ти се струва нередно в ситуацията?

– Ко’ видя нередно пък ти?

– Ти ли си платила 569 лв. за нещо?

– Не знам.

– Как не знаеш, бе?

– Не знам, бе, не помня. Пийвах си вино... Май че гледах една чанта… Може и без да искам да съм си я поръчала…

Edna препоръчва
Блясък, който остава - новото ни любимо червило ROUGE DIOR LACQUER

Излезе, че за благодарност, че спя в друга стая, че пазарувам, работя, готвя, слушам охкания и болежки на напълно здрав човек и че повече от седмица не ми е позволено да припаря до приятелката си, аз я бях възнаградил с чанта.

Ето така усетих икономическите последствия от коронавируса върху себе си.

За щастие, заради доброто дело, което неподозирано бях извършил, серотонинът в кръвта на Хипохондроника се покачи до невиждани нива и психозите ѝ до една рязко изчезнаха.

Бях ли изигран, според вас?

Изпращайте ми своите мнения, идеи и съвети на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov