Предполагам, че всеки от нас се е питал - какво ли ще стане с живота ни, когато загубим дома си, например? Или - какво ще стане с психиката ни, ако загубим най-близките хора?

Живеем си ние мирно и спокойно, ходим на работа, излизаме с приятели, обичаме близките си и всичко изглежда сякаш е наред.

И изведнъж - БУМ! и край... Няма вече предишен живот, няма вече радости, няма вече смисъл... Това сполетява хората, които губят дома и близките си... Край! Не е същото. Мрачно е, тежко е, жестоко е.. Това се случи с хората в с.Бисер, Харманли миналата седмица. За тях живота е самият ад!

Аз сега, докато го пиша това, си седя вкъщи на топло, близките ми са живи и се чувствам спокоен. И онези хора са били така, точно преди десетина дена. Тогава все още са имали домове и роднини. Съдбата решава, обаче, да им отнеме най-ценното.

Защо? Каква е логиката? Лоши хора ли са били? Грехове ли са имали? - Не, не са били такива! Просто силата е решила да вземе щастието им и да ги изправи пред големи изпитания. Може би, за да провери техните възможности, може би, защото това е израз на природен баланс или почти сигурно е грешка на нас, самите хора, че не сме взели мерки да предотвратим този чудовищен инцидент!

Ние сме тези, които трябваше да се погрижат за тях, управляващите са онези, които трябваше да оправят положението! Както почти винаги в нашата мила родина, нищо не е както би трябвало да бъде. Цената отново е човешки трагедии... Докога, се питаме всички ние? Не зная. Никой не знае. Дано да не е докато свят светува... Дано!

Ще ви помоля, след като прочетете това, да запазите една минута мълчание в чест на загиналите.

Мир на праха им.

Амин.