Има много като теб, но точно ти ми липсваш!

Липсват ми очите ти и начинът, по който напомняше за присъствието си в стаята.

Странно как сега, когато те няма, виждам, чувствам и разбирам много повече оттогава, когато те имаше...

Не разбирам как ненавиждах миризмата ти, а сега съм готова да я изтърпявам всеки ден, само да те има.

Не можах да съм добра с теб толкова, колкото ти беше с мен и с всички, които обичам. Как така никога не поиска нищо, не се оплака от нищо, не се разсърди за нищо? Остави ме да ти давам само това, което аз преценя и когато преценя.

Каква преданост - неприсъща за човек.

Може би точно затова ми е толкова мъчно за теб, защото не беше човек. Минавам покрай вратата, зад която понякога чувах гласа ти, и ми липсваш.

Вървя по улиците, по които вървяхме двамата с теб и ти винаги беше толкова благодарен а аз все така уморена и отегчена от единственото, което можех да ти дам – кратка разходка, малко храна и малко любов – и се чувствам така виновна.

Беше толкова малък, а ми даваше толкова много!

Затова ми е толкова мъчно за теб, защото беше способен на неща, на които човеците не са, но ти не си човек!

Има много като теб, но не мога да те заменя – страх ме е да не ти изневеря. От изневярата боли, а ние, човеците, не обичаме да ни боли, не обичаме да сме предани, но не обичаме да се разделяме...

Ние, хората, не можем да се радваме на малкото, което имаме, но можем да страдаме за голямото, което може би никога няма да имаме. Не можем да познаем безрезервната любов, която ни давате вие, кучетата, и да прочетем единственото, което казват очите ви: "Обичам те, вземи ме вкъщи".

Ние сме подвластни на породата ви и на нашата самота.

Човек си взема куче, за да не е сам, но никога куче, за да не бъде то само!

Слава Богу, има и малко хора, които приличат на кучета.

Искам да приличам на теб, приятелю Реки!

Пишете на Кали на edna@netinfocompany.bg.