Лятото не иска да си отиде. Всеки е някъде по морето. С приятели, с любими хора, с роднини. Всеки си почива от ежедневието. Наоколо цари покой и красота. Шумът на вълните омиротворява. Дори писъците на чайките са поносими. Кое ме дразни ли?
Дразни ме, че като отворя Фейсбук и потокът ме залива: влюбени двойки се натискат, кифли правят муцуни, секси мадами се пекат по бански на слънцето, секси мадами стоят на брега на морето, секси мадами, които заемат всякакви пози ми се усмихват през екрана.
На пръв поглед звучи идеално, особено ако си мъж в разцвета на младостта си. Това, което ме тревожи е друго. Сега ще обясня...
Говорим си за...
Социалните мрежи ни отнеха правото на интимност. Те направиха така, че нищо да не остане незабелязано от погледите на зяпачите. Благодарение на тях, понятието „личен живот“ всячески изгуби своята тежест. Защо ли? Защото в днешно време всичко се случва пред погледа на всички. Ще дам няколко примера:
Влюбили сме се. Дай да се напишем, че сме във връзка. Решили сме да отидем до магазина, защо пък да не се тагнем там? Направили сме си татуировка? Айде бързо да се похвалим! Защо пък да не се направим на много оригинални?
Пътуваме към Гърция на почивка – на задната седалка се чува женски глас: „Мило, къде ми е телефона да се напиша, че пътувам към Тасос?“ Купили сме си нова кола? Дайте веднага да я снимаме и да я качим в мрежата. Да се изфукаме, както подобава. Нека целият свят разбере какви сме гъзари!
Ще ви разкажа една случка. Преди две седмици бях в Созопол. Преподавах творческо писане по време на един фестивал. Прекарах си повече от прекрасно. Последната вечер имаше парти на плажа. Запали се и огън. Стана магия. И познайте какво? Хората вместо да седнат около огъня да си поговорят, започнаха да го снимат. За Инстаграм. За лайкове. Я вижте, какъв хубав огън, защо да не му сложим едно ефектче?
Имам усещането, че вече всички си мерим лайковете. Все едно е на живот и смърт. Все едно ще умрем, ако не ни харесват или коментират. Ако не сме център на вниманието и ако не сме под светлините на невидимите прожектори на своето его. Станали сме подвластни на егото си. Подчиняваме му се. Замерваме се със селфита, вместо с възглавници.
Това е абсурдно. Това е висша суета. Суета, от която би следвало да се срамуваме. Кога станахме такива? Или времето ни направи такива? Идея си нямам, но е лошо. Лошо е да нямаш никакви ценности. Лошо е целият ти живот да се случва пред погледа на другите. Добре дошли е епохата на воайорството, където нищо не може да остане скрито. Биг Брадър вижда всичко.
Някак се губи цялата романтика на нещата. И бездруго в наши дни романтиката е дефицит. Освен ако не купуваш цветя на гаджето си, за да ги снимаш за Фейса и да я тагнеш, разбира се. Как иначе? За какво си ги купил тия цветя, ако не запечаташ мига?
Точно тук има обаче една особеност. Когато запечаташ мига на лента – ти го убиваш. Заличаваш емоцията на конкретната секунда, в която се е случил. Така си мисля. Възможно е да съм прав. Възможно е да не съм. При всички случаи цялата тази информация ми идва в повече.
Не искам да участвам в чуждите филми. Не искам да слушам за чуждите драми. Не искам животът ми да е само и единствено между четирите стени на Фейсбук. Искам да изляза от този затвор. Излежах си присъдата. Отивам да си хвърля смартфона през прозореца.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Сузанита - плесник в лицето на общоприетите човешки ценности
- "Тайната съставка на секса е любовта!"
- Поезията и жената са едно и също - Вселени... Не се ли отдадеш напълно - гориш
- Сексът движи света, а любовта забавя движението
- Един аналогов човек в дигиталния свят...
- За четенето като протест срещу глупостта
