Edna доброта

Калин Терзийски
Снимка: Личен архив

Калин Терзийски

Днес си вървя по хълмовете над Банкя и вали дъжд и въздухът, и аз сме напоени с тоя дъжд. Капчиците са малки като очи на мушици.

Умберто Еко напълно разумно е споменал в един свой шеговит Наръчник по гладко писане:  Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.

Шегувал се е човекът. Във всеки от съветите му има и пример за това, което не бива да се използва в писането.

Аз знам много добре, че ако слушаш съвети в писането, ставаш не по-добър писател, а просто по-послушен безгръбначник. Всъщност – казвам си –  нормите в писането (а и в живота) са за проверка. Слабаците ги спазват, силните оцеляват и продължават, въпреки тях.

След това си казвам: Добрите хора не са добри, защото спазват нормите и ги е страх да не ги нарушат. Добрите хора не са добри от страх от нарушението и наказанието. Те са добри от радост.

Да си добър е радост, не тегло.

Както и да е. Вървя си по хълмовете над Банкя и размишлявам. За очите на мушиците, за капчиците, големи като тях, за Умберто Еко…и кой знае защо – сещам се за майка ми.

О, да – ето защо! Защото тръгвайки по хълмовете – към моята бразда, към моето работно място (което сега е ресторантче, наречено Хемингуей, където седя и пиша), аз дадох указания на моя бездомник. Сигурно съм ви разказвал, че взех у дома, в приземния етаж на къщата един бездомник.

Бездомникът Площи. Морякът от търговския флот Площаков, който си пропи апартамента и няколко мрачни годинки си поживя по улиците и по разни наркомански свърталища.

Самият той никога не стана наркоман. Наркоманите го ползваха като по-трезв и оправен от тях, да им върши работа. И той им вършеше, за да има къде да живее. Пияница, работлив и добър – слуга на наркоманите. Сложен живот, а? Какво ще кажете!? Странен.

Та тръгвайки, трябваше да му дам някаква работа и малко пари. Така е при нас. Няма пари без работа. Примерно: Вземи, Площи и измети двора. На ти, Площи, сега пет лева. Вземи сега, Площи и измий стълбите. На ти сега, Площи, три лева, да си купиш един етилов спирт (спиртчок). Ама той спиртът е по левче – вика Площи. Хм, нищо, ти си вземи два спирта и некоя (некоя, не някоя, защото все пак сме в Банкя) и друга цигара.

И така нататък.

И аз, да ви кажа, много се гордея от добрата си постъпка. А в Новия завет ясно е казал Спасителят: Да си много самодоволен от добрините си и да ги разгласяваш – не е много хубаво. Ама аз така – като дете. Хваля се.

Но в такива утрини, мокри като риби, ми става малко неуютно в душата. Мисля си за неумерените си постъпки, за грешките си и за прекаляванията. Става ми гузно.

И точно тази сутрин се сетих, че докато аз се хваля с това, че съм приел един беден и захвърлен човек в дома си…и се гордея с това, моята майка на никого не е казала, че всъщност в нейния дом се е настанил този човечец!

(Прости ми, Господи, че наричам "човечец" най-великото ти творение – човека).

Защото си е така: Къщата е на майка ми и баща ми. България, майко мила, е на майките и бащите ни!

От АЕЦ Козлодуй до външната ни тоалетна в двора – всичко е тяхно дело. Дело на моето поколение са само известен брой мутренски палати по дюните и около язовирите. И моловете, може би.

И вървя под дъждеца и се сещам: Всъщност аз бях казал на майка си за Площи. Бях и разказал за тоя наш съсед, Площи, от София – как няма къде да живее и как вече спи и по мазетата. И ето…

Не аз, а именно тя беше предложила: Ами…вземете го тук…има долу място, ще му направим стая, хубава стая…

Аз само го повиках. И той се настани.

Но аз съм публична личност, да ме вземат дяволите. И се изкуших да разкажа на тоя и оня как съм приел бездомник в дома си. Така – да изглеждам благороден, Боже, прости ми! Суетен младеж. След седмица-две ще навърша 44. Писател и публична личност. Само ми дай да дрънкам, да разказвам, да разгласявам и да вдигам шум.

А майка ми, моята майчица на никого не е казвала, че всъщност нейният син, в нейния дом, по нейно предложение – е прибрал един бездомник.

Така се прави – казах си – вървейки по хълма над Банкя. Големият хълм като гръб на кит. Така се прави. Добрина в тишината. Без дума да се промълви.

Е, може и да се подхвърли някоя шегичка, както ги умее майка ми. Моята майчица.

Доброта в тишината.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти