e-Възбуда

ЛиЛана
Снимка: Личен архив

Лилана

Аз съм сред поколенията израснали на улицата, без мобилни телефони, в най-лошия случай - наблюдавани с бинокъл през процореца докато играя. Мои приятели бяха истински лица или в най-лошия случай плюшените Том и Джери и Пинко Розовата Пантера. Имах около десетина приятели и когато се ядосвах - плачех. Днес те са мои Face приятели.

Днес познавам и Джони Браво, Батман, както и стотици Жени-котки. Вече не просто си играя с тях, а играя в техния филм. Въпреки, че съм вече голяма, всяка моя стъпка е следена, всяка моя покупка е манипулирана, всеки мой приятел е непознат, а сълзите ми текат по-трудно.

Чудя се защо се наблюдава като цяло една притъпеност на истинските и най-хубави човешки емоции. Те просто са резултат от възможността ни да се приспособяваме към новия "Onlife-Style". Казват, че лицето е израз на душата, а лицата ни никога не са били по изкуствени и фалшиви.

Новото лице на душите ни са статусите във Facebook. Никога не съм имала толкова много приятели и не съм била толкова like-вана. Това ми харесва, дори понякога води до особена възбуда. След като свърша във Facebook осъзнавам, че не това е моето място и че не това съм аз и моите истински емоции, с който съм израснала.

Според физичните закони, колкото повече приятели имам, толкова по-малко приятели са те. Следва, че приятелството и човешките взаимоотношения са тотално пред разпад.

Страх ме е, че съм доброволно част от това, но в същото време виждам загуби от това да не съм. Докато учих в Лондон си бях изтрила Facebook профила и странно, но оцелях и живях съвсем нормално, колкото и да ми се чудеха моите "приятели".

Е сега пак съм в играта, но докога ли?

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент