Това е любимият ми въпрос. Той е все актуален. След празниците също, но тогава, да речем, че на фона на всички останали по-задебелени хора може и да позагубиш общия критерий.
Що за въпрос? Кой задава такъв въпрос? Ти ли? Е, ако си ти, спри да го задаваш. Защото това показва, че си зависима от мнението на другите и от тяхната снизходителност, защото рядко пъти можеш да попаднеш на някой психопат, който да ти каже "Да, дебела си", ама за всеки случай се консултирай за второ мнение. Хората все нещо ще премълчават.
Я, че си си добре, я, че няма значение каква си – важното е, че имаш добро сърце. Което не знам дали те грее.
“Дебела ли съм ?” не е въпрос, а състояние на духа. За някой си дебела каквато и скоба да си. За друг не си дебела.
И да си дебела, това негатив ли е?
За някой е негатив, за друг – не. Каква е причината да си дебела за някои е съществена и оправдателна, за други – грам не им пука, каква е причината.
Стига си разпитвала. Нали се виждаш. Щом питаш, значи - да, дебела си. И какво от това!?
Дебелината е временното състояние на външността ти. Оттук следва най-важното. Ти искаш ли да си дебела? Да останеш с комфорта на познатото и да търсиш одобрение за това, че не можеш или няма смисъл да се променяш. Или не.
Ако искаш – спри да питаш и покажи ясно изразителен среден пръст на света около теб с неговите очаквания и вторачвания в паласките ти. Кажи си – това съм аз, каквато съм. Без паника, без отчаяни мерки. Без истерии. Сигурно животът ти не заслужава да мине в криене и неудобство заради това какво ти се вижда и какво не ти се вижда...
Ако не, спри да ядеш неподходящи храни, започни да се движиш повече и ще се оправиш.
Не само това. Веднъж влезеш ли във форма, животът ти ще се промени. Ще започнат да ти се случват и много други промени. Това е така, защото човек е много зависим от навиците си. Дебелината е навик. Свикваш си с телесата и си ги пренасяш от точка А до точка Б. И обратно.
Когато промениш един навик – това задължително води до промяната на още много навици.
Животът ти се услажда.
Но да се върнем на въпроса. Дебела ли съм? Няма да питаш, ей! Изглеждаш слаба (нищо, че си си дебела), безпомощна и молеща за добра думица. И поставяш хората в неудобно положение. Да излъжат или да кажат истината.
И за теб е неудобно. Да се сдухваш от истината или да живееш в лъжа.
Прочетете още от Симо Колев в Edna.bg:
Годишен план: какво ще направя през 2016-а
Смотаните кавалери на новото време
Защо трябва да ходя на психоаналитик?
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
