Разбира се, че да се влюбиш.

Да се влюбиш така, че главата ти да наблюдава тялото от разстояние.

Да изтръгнеш сърцето си, да прибереш душата си в шепа и да я оставиш във владение на този, когото обичаш. Да си готов да подчиниш съвестта, егото и възприятията си другиму.

Да летиш на криле, от които боли, а после стремглаво да се спускаш към бездна, която всъщност те води нагоре.

Да летиш, когато другите падат и да правиш всичко, което битието налага заради едно единствено същество, което те вдъхновява, наранява, окрилява и омайва.

Разбира се, че да се влюбиш. Да имаш причина за събуждане сутрин и през мрачните дъждовни капки да виждаш слънчевите лъчи само заради една усмивка. Само заради ръката, която искаш да усещаш в ръката си, когато тъгуваш. Само заради устните, които искаш да попиват сълзите ти. Само заради очите, в които искаш да се оглежда усмивката ти, само заради щастието, което прелива във вените ти и заради тайната, която споделяш наум, усмихвайки се, когато никой не те гледа.

Разбира се, че да се влюбиш. Така, че да виждаш цветовете искрящо, звуците да се превръщат в ромон, а светлината да обгръща всяка стъпка по пътя ти.

Да се влюбиш така, че да искаш да помогнеш на мравката по пътя, на старицата да пресече, на детето, изпуснало балона си, на майката с тежките пазарски чанти. Да се влюбиш така, че да прегръщаш намръщения и да утешаваш огорчения.

Да се влюбиш, за да летиш над страстите и неволите, да се влюбиш толкова силно, че да не виждаш сивотата на боите, в които е потопено ежедневието на онези, които не са влюбени като теб.

Разбира се, че да се влюбиш...

Дори тогава, когато другият не подозира за дъгата, която изгрява от сърцето ти!  

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.