Говорим си за ...

Да бъдеш вдъхновител!

Да бъдеш вдъхновител!
Снимка: Edna.bg

Едно от най-големите доволства в живота е да бъдеш вдъхновител!

За да ни се случи е нужно да споделяме. Да излезе вътрешният ни глас и свят, да му дадем форма и това, което сме направили да достигне до повече хора.

И тогава, когато то срещне дори един човек с подобна душевност, тогава споделянето се е получило. Вълшебството се е случило. И може да роди други вълшебства след себе си.

Не ви пиша като певица, писател или дори йога учител. Това са все професии, които безспорно няма да съществуват без споделянето, но колко от вас четящите ги практикуват. Пиша ви като майка, приятелка, съпруга. Всяка Една от вас може да се открие в някое от тези определения. И всяка има нещо специално, индивидуално, което е направила и може да сподели с останалите и да им бъде пример или муза.

И не самото постижение, което споделяме е важно, нито пък колко време и средства сме инвестирали в него. Не това, че сме намерили време да сготвим например, а дали приготвеното е донесло радост на някого, дали е било полезно и вкусно, любимо, желано и направено с любов. И най-вече намерението и желанието, с което сме подходили към него. Ето това е нещо, което заслужава да се сподели дори и с непознатите ни „приятели“ в социалните мрежи.

И в това няма нищо лошо, освен ако не превърнем споделянето в мания, в загуба на време, несподелени емоции с най-близките и търсене на одобрението на широката аудитория, отколкото на хората до нас. Дано не е така.

Децата ми ме вдъхновиха да напиша първата си детска книжка за благодарността. Тя пък вдъхнови много други родители и деца да прекарат време заедно. А каква по-ценна инвестиция от това да си подариш време на децата си или любимите хора? Аз пък вдъхнових дъщеря ми да си направи книжка сама. Помогнах ѝ, така както тя помогна на мен да имам вдъхновение да измислям истории.

Обаче, има нещо още по-важно от това да бъдеш вдъхновител, и то е да вдъхновяваш с доброто в себе си. И това добро да доведе до поне още едно.

„Не това, което получаваме от работата е важно, а онова, в което се превръщаме с нейна помощ“ е казал Свами Сатянанда Сарасвати. И аз съм съгласна с него. А вие?

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfocompany.bg.

Свързани статии

Най-новото от Edna.bg

Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта Edna.bg без разрешение е забранено.