Цял живот ремонтираща се България

Калин Терзийски
Снимка: Личен архив

Калин Терзийски

Вървя, както обикновено, към центъра на Банкя. По хълмовете. Моята разходка. Есенно време е, огън жълто и оранжево, тук там виолетови гроздове с цвета, постигнат удивително от Мане в един портрет на Берта Моризо.

Какво претенциозно сравнение, а? Ще кажете: "Пфу, какъв превзет интелектуалец, какъв "пръдльо" е тоя, артистичен такъв." Казвайте си каквото щете. Да бъде умишлено простоват човек, умишлено обикновен и умишлено сив и безинтересен, за да изглежда скромен и нормален – това е някак жалко.

А в късна пролет, като сега, тук е небесно, небесата стигат до невъобразима висота, а знае ли някой колко е високо небето? Само не задълбавайте да мислите глупости като височината на атмосферата и на стратосферите разни! Бъдете поети, по дяволите, крайно време е да бъдем поети, за да осмислим, колкото можем, животите си! Животът не е салам и заплата от осемстотин лева, по дяволите, с които да се купи още салам, а е поезия или поне трябва да е поезия...

…за да има някакъв смисъл да се живее. Така знам аз.

И вървя по моите хълмове над Банкя, както всеки ден и сега е зелено и аха да почне вече да прегаря и да посивява, но още не е, още малко не е… и небесата са така високи, че никоя стратосфера и подобни научни тъпотии не могат да стъпят даже на малкия им пръст…

Но навсякъде е разкопано. Навсякъде.

Странно. Навсякъде в България се правят ремонти. На-вся-къ-де! По всички шосета, пътища, главни улици и странични улички. Изкормени булеварди. Окопи в някаква препечена лятна война срещу тишината. Тръби, канализации. Ръмжат багери. Кафяви работници със сгорещени от слънцето обли рамене си подвикват. Оранжеви каски и рев на пневматични чудовища за разбиване на мозъци. Тишината и хармонията на моите хълмове е унищожена. Небесата стоят уплашено отгоре, сини и изпълнени с тревожен звук. Лятото ще започне ей сега, но тишина и хармония няма. Всичко ръмжи и гърми и хем е тихо, хем бучи целият къснопролетен свят.

Дано е за добро, дано е за добро – викам си и си викаме всички така - дано е за добро! Тия страховити ремонти…

И вървя по хълмовете над Банкя и ми е неуютно и заобикалям чудовищните багери и камиони с каросерии като стотонни лешникотрошачки и стъпвам накриво по камънак и буци жълта пръст и се препъвам в дупки дълбоки по метър и прескачам трапове като крепостни ровове срещу печенеги и кумани и псувам тоя колосален летен ремонт… Няма хармония и мир и тишина в това лято…

Кога ли е имало тишина и хармония покрай мен? Животът ми в България винаги е бил в едно вечно заобикаляне на ревящи машини и окопи и багери и разровени улици и стоящи, опряни на лопати, мъже и кал и виещи флексове в неумолими горещи следобеди и един вечен космически, дребен като самата България, нескончаем ремонт…

…на всичко и нищо.

В България, откак се помня, вечно нещо се чопли, поправя, строи, разрушава, копае, разкопава, вие, бръмчи, чука, ремотнира, рендосва, нарязва, пробива и раздробява… Купища асфалт, над които се излива нов асфалт и се закърпва с пелени от пот на нископлатени цигански работници. Каква поезия.

Дано е за добро.

Вървя и си мисля: Да не би пък някой идиот, правейки ремонти и в Банкя и в Бургас и в Плевен и на Цариградско шосе и къде ли не, не си прави някаква гадна и долнопробна сметка? Дали не е вид провокация?

И се плесвам по челото и си казвам: Е, ти стана вече параноик! Просто парaноик! Почнаха и на тебе конспирации да ти се въртят из кратуната! Внимавай с параноята!

Ами какъв да стана тук, на това място, Боже?! – казвам си и се потупвам сам по рамото – спокойно спокойно – викам си. Всичко това е за добро! Нека се трудят хората! Нека ремонтират! После ще дойде и тишината и хармонията!

Но нали аз (и всички като мен) я чакам… Да дойде тишината, да дойде хармонията… цял живот ги чакаме в тая малка и вечно неуредена, бръмчаща, разбита и нахвърляна на купища малка България?!

И се качвам сред купищата по хълмовете над Банкя.

И ми идва една спасителна мисъл.

И тя е следната:

Не търси, Калинка, хармонията в пътищата, и в улиците, и в природните картини, и в хълмовете, и в обкръжаващото! Те – милите, материалните – винаги ще са дисхармонични! Винаги ще има трясък, шум, ремонт и неуредици!

Просто бъди мил с тях – с България, с хората, с пътищата, с гледките, с нещата! Приеми ги каквито са – не очаквай да бъдат други, не очаквай да бъдат готови, ремонтирани, чисти, вечни, хармонични и удобни…

Приеми ги каквито са си! И се успокой. И хармонията ще тръгне от теб. И ще покрие света като една мека и спасителна пелена. Като превръзка – защото той е ранен. От липсата на хармония.

Хармонията – отвътре навън.

Буда е казал: "Приеми света такъв какъвто е, и тогава ще отметнеш глава и смехът ти ще стигне до небесата."

Сините, високи небеса - горе.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти