Това е признание за думичката и действието „Благодаря“. В живота ми, а и във вашия, се налагат разделите. Осъзнатата необходимост да сложиш края – временно или завинаги – не зная. Но е дошло времето за промяна.

Може да е връзката с човека до теб, може да е с работата, може да е с приятел от много години. Може да е със самия себе си такъв, какъвто не се харесваш. И искаш да започнеш наново със себе си.

Новото начало е раждане и то боли. Трябва да преминеш през тунела, но преди да излезеш на светлото и да поемеш дъх наново, ще се понамачкаш, ще загубиш ритъма, сърцето ще прескача, ще загубиш идентичността си, няма да знаеш точно кой си - и май е по-добре. Трансформация го наричат наблюдателите, а отвътре за теб си е чистилище по пътя към това, което си струва да бъдеш.

Късането с миналото е особен урок, защото няма късане. Миналото е част от теб точно толкова, колкото и ръцете ти. Те са си там и мият същото това лице, което не е ново, а просто история на историята ни, но гледа в бъдещето.

Когато се погледнеш в огледалото виждаш всичко – от детето до себе си сега и се разпознаваш безпогрешно – по погледа. Късането е илюзия. Никой с никого не може да скъса, защото, ако си обичал истински, не можеш да намразиш истински. Дори и старото си аз.

Да се обръщаме с усмивка назад и да обичаме онова, което сме били и хората, с които сме се обичали -

това е основата, върху която можем да продължим. Провалите са си наши, а вината, която се опитваме да хвърлим върху другите, са капан. Ако някога, някъде нещо се е издънило -първото, за което е честно да мислим, сме ние.

Вината, която търсим в другите е оправдание. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ е казал Ганди и е започнал да воюва по своя си мирен начин. Основно променяйки себе си.

Не се разделяйте с миналото си. Благодарете му. Благодарете и на хората, с които сте го споделяли. Оставете акцента върху хубавото и помнете него.

Има ли майка, която помни болката от раждането повече от радостта, че е видяла детенцето си? Защо обвиненията и грешките ни затъмняват огледалото, в което виждаме живота си, а не сложим отпред споделеността и взаимността?

Защо ни е трудно да виждаме лудостта, която ни е направила родители, любовници, приятели и съюзници, хора, които са били заедно, защото си е струвало. Тази лудост ние сме наричали любов и тя е любов. Дори думите за нея сега да са гняв и омраза.

Когато си купуваме билет за бъдещето и го плащаме с цената на напускането, е важно с какъв багаж пътуваме.

Багажът е в нашата глава и нашето сърце. С него отиваме, а не с буквалната цена на билета си. Дали ще бъдеш лек и простил, дали ще бъдеш благодарен или обвиняващ, е обстоятелството, заради което самолетът ще излети.

Пространството е вътре в нас – може да ни вдигне или да кацнем аварийно.

Лекотата е необходимото обстоятелството, за да полетим, а благодарността е горивото, което ще ни вдигне.

Благодаря за всичко и на всички, които ми помагат да летя!

Благодаря и за свръх-багажа, който ми отлага полета. И заради който искам да остана.