Александър Петров
Добре че от време на време ми пишете разни шантави неща, за да мога да продължавам да се изявявам в този сайт. Нищо че понякога и аз самият си навличам проблеми, заради чужди истории… Вижте какво получих на petrov.edinbg@gmail.com преди известно време:
Здравей, Алек. Искам да ти споделя проблема си, за да разбера какво мислиш по моя въпрос. Искам да ти подчертая, че не искам съвет, а само мнение, тъй като аз вече съм взела решението за себе си. Мисля, че мъжът ми ми изневерява. Напоследък се държи различно – много е мил, внимателен, даже ми подари цветя. Покани ме и на среща – така официално това не се е случвало откакто се оженихме преди 3 години. Възможно ли е изведнъж да започне да ми обръща толкова специално внимание, ако не се чувства виновен за нещо? Не казвам, че преди това се е държал лошо с мен, напротив – всичко си беше напълно нормално. Докато изведнъж не стана просто перфектен и не се превърна в мъжа, който всяка жена би искала да има до себе си. Е? Мисля го от няколко дена вече, чета форуми, където и други жени са хващали мъжете си в изневяра, продиктувани само от усещане, интуиция или както искаш му кажи, и колкото и да е гадно, знам, мисля да му разгледам телефона, докато спи. Очаквам безпристрастно мнение от теб!
За пореден път в съзнанието ми се потвърди усещането, че форумите рушат съдби. В кой свят доброто държание е равно на изневяра? Само в женския! Бях готов да изпратя категоричен и посичащ отговор на момичето от мейла, но тогава напълно необмислено реших да извикам приятелката си, за да прочете и тя писмото и да се възмутим заедно. Грешка! Виждах как изражението ѝ се променяше с всеки ред на съобщението, докато най-накрая не приключи и не стовари малкия си рус юмрук върху рамото ми, викайки с разочарование:
Ти ми изневеряваш! Коя е мършата?!
А такааа… как професионално си го наврях!
- Как ще ти изневерявам, бе?! Ти добре ли си?
- Имаш същите симптоми! Миналата седмица ми подари цветя, после ме покани на вечеря, после ми сготви вечеря… А пък вчера ти настоя да ходим по магазините да съм си харесала нещо! – очите ѝ се напълниха със сълзи.
Хора, най-трудно е да отречеш изневяра, когато си абсолютно невинен! Защото, ако е изневерил, човек най-вероятно си е съставил в главата някакво извинение, в случай че го хванат – може би алиби или пък доказателства, че титулярната му половинка греши в обвинението си. Абе, малко или много е подготвен! Когато си невинен, обаче, както аз в случая, не знаеш как да реагираш - почваш да пелтечиш, да се подсмихваш и да търсиш думи, с които да изразиш отрицанието си, но не ги намираш, защото един рус дявол вече е започнал да те хапе, а оправданията ти олекват ли, олекват…
- Добре де, искаш да ми кажеш, че не ти беше приятно да правим всички тези неща, така ли? – направих опит да се защитя.
- Беше ми, там е проблемът! Ти не искаш да ходим по магазини, не обичаш да готвиш, храната навън не ти харесва, а в една седмица всичко това се случи и то по твоя инициатива!
- А ако просто съм осъзнал, че те обичам повече, отколкото съм си мислел, и съм решил, че заслужаваш всичко на света, за да си щастлива?!
- Я не ми говори глупости, не е възможно така изведнъж да осъзнаеш колко ме обичаш! Изневерил си ми и сега се чувстваш виновен!
И тук е моментът да отговоря на призива от последното изречение на мейла.
Трябва ли един мъж да е направил някоя глупост, за да започне изведнъж да показва двойна доза любов към половинката си?
Да.
И за жалост, но и за мое успокоение, вече нямаше как да укривам от приятелката си стореното от мен.
Добре, наистина направих нещо, което няма да ти хареса, но със сигурност не беше планирано! Бях приключил работа по-рано, а ти трябваше да работиш до късно. Ако си спомняш, предната вечер се бяхме скарали. Ти ме обвини, че съм егоист и двамата си казахме неща, за които в момента съжаляваме. В този ден обаче още ме държеше ядът от обвинението ти към мен. Когато приключих работа, ти звъннах, помниш ли? Ти ми вдигна и каза „К‘во искаш?!“ Аз ти се извиних, а ти ми отвърна „‘се тая.“ И, съжалявам, пиленце, но тук вече ми кипна и след като ти затворих, просто не можах да се сдържа. Исках истински да те нараня и да изпълня със съдържание обвинението „егоист“, което ми беше лепнала. Тогава аз…
… се прибрах и изпих последния компот от праскови на баща ти!
Сигурен съм, че след това признание, приятелката ми предпочиташе да ѝ бях изневерил. Наистина бях уцелил Ахилесовата ѝ пета. Знаех, че това ще я съсипе, още повече, че ме беше помолила да сваля компота в мазата, за да не ѝ е пред очите. Искаше да си го хапне и изпие на някой специален повод…
Така че, момиче от мейла, сигурно е направил някоя глупост твоят, но не съди толкова прибързано, а по-добре преброй лютениците и туршиите в шкафа!
Изпращайте ми своите идеи, съвети, истории и предложения на имейла в началото на текста, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Още от автора:
- Коледен подарък за моето добро чудовище
- За гаджетата, къртиците и… къртиците на гаджетата
- Заплатата си е моя, твоята – също… За последствията от черния петък
- За свършването в живота на edna двойка
- Пълната уста на любовта
