Непрекъснато бързам, непрекъснато имам чувството, че времето ме надбягва, непрестанно поглеждам назад, мислейки си, че контролирам бъдещето!

Нали уж времето и годините ни нямат значение, но защо, питам се, всяка следваща година е сякаш по-бърза и по-нежелана? Опитът ли ме прави сърдита, логична и търсеща винаги някакъв смисъл в безвремието?

Търсим смисъл, който рано или късно се оказва непостижим за нас - хората! Опитваме се да надбягаме времето, без да сме физически и психически подговени за това!

Да определим нашата "тарифа" е част от тази гонитба с времето.  Да не я обявим е знак, че сме признали безвремието. Къде е всеки един от нас в това състезание? Често използваме измислени от нас хората мерни единици, в повечето случаи – пари, за да оценим личните си постижения!

Аз струвам 60 лв на час спрямо моите цели. Смятам, че за да съм удовлетворена от себе си и годините прекарани дали в набиране на знания по учебни заведения или в опит, който, подчертавам, съм добила до момента, трябва да изкарвам месечно поне 20 000 лв. Тоест, ако сметнем, че имам 12 часа активен ден от 30 дни средно месечно, то всеки час трябва да работя толкова, че да си заслужава 60 лева на час. Затова и когато стана рано сутрин, знам, че без много усилия няма как да постигна своята цел!

Ако искате да участвате в това състезание, кажете си каква е вашата парична месечна цел. След това, когато решите да си губите 1 час в гледане на телевизия, един час във Facebook, един час в гледне на една точка или в куп други "успокояващи" душата дейности, сметнете колко пари сте загубили.

Не можем да искаме да сме "финансово" богати, без да смятаме времето си в пари! Не можем и да съдим хора, които искат да са "буквално" богати!  Това е избор.

Всеки избира дали да се съобразява с измисленото от нас време или не! Аз лично се надявам, че енергията, която имам да се боря с времето, ще бъде преобразувана в нещо "над тези неща"!

Но за тази цел, трябва ВРЕМЕ!