Арогантният български мъж

Рут
Снимка: Личен архив

Рут Колева

Той е навсякъде. Подвизава се и тук и там.

Витае в градовете и селата, чопли "слънчоглед" на Витошка или "тиква" зад блока. Може да се разминете на улицата – в повечето случаи говори по телефона и сърдито "дава нареждания". Той винаги отива или "по работа" или при "тука една работа". И между тези две работи обича да релаксира с аверите в кварталния кафе-аперитив.

Ще го познаеш по ключовете и "Нокия"-та с фенерче на масата. Има си приятелка, но това не му пречи да пощипва сервитьорката във всеки удобен момент. Но той може да бъде и съвсем друг.

В офиса, в университета или в апартамента срещу вас. Може дори да ти бъде шеф. Срещаш го в любимия си клуб или в съседния вход. Той е на всички неочаквани места. Той не принадлежи на някоя определена обществена прослойка, няма етикет на челото си и не "вирее" в специални условия.

Той е арогантният български мъж. Агресивен, невъзпитан и безскрупулен в стремежа си да те унизи. Да ти покаже, че е по-силен физически от теб.

Ако го отбягваш, си "надута пикла", ако му откажеш, си "смотана, ама ще се сети" – ако пък откажеш отново, ставаш "грозна и не знае кво изпуска". Ако пък му се противопоставиш – току виж си изяла някой шамар, защото българският играч не е свикнал да му накърняваш егото. То е единственото, което притежава и ще бъде бранено до смърт. А когато думите му свършат – ще ти припомни, че си по-слабата.

Точно така, преди години, докато вървях към стоянка на таксита, сама в центъра на София, от (тогава известно) поп-фолк заведение на Графа, излязоха трима младежи. Минавайки покрай тях, усетих как единият започна да ми подсвирква и надменно се опита да ме заговори. Игнорирайки видимо подпийналия момък, си продължих с бърза крачка към целта.

Слушах музика и изобщо не исках да чувам наглите подвиквания зад гърба си, докато в един момент не усетих как някой ме настига и ме удря в гръб. Докато се обърна, вече бях отнесла няколко шамара с крясъците "Защо не ми отговаряш, като те питам, ма?!".

Веднага след това приятелите му го настигнаха, издърпаха го и ми казаха да бягам "по-бързо", макар и да не беше нужно. Аз вече бягах, защото шокът и паниката, които нахлуха в 18-годишния ми ум ми го казаха първи.

Случката ми остави отпечатък за дълго време след това. Опитах се да си обясня причините, които бяха довели до тази ситуация.
Не толкова защото това се случи на мен. Това можеше да се случи на всяка една жена, дръзнала да измине 200-метрова отсечка на прибиране за вкъщи, в центъра на София. Защо това се случва в този век, в това ужким цивилизовано общество?

Лошо възпитание? Слаби закони? Човешки комплекси?
Вероятно и трите. И още един важен елемент. Женското присъствие.

Ролята на жената в изграждането на навиците на арогантния български мъж може да бъде много по-значима, отколкото изглежда на пръв поглед.

Тази, която е готова на всичко, за да се вози в BMW. Прекарва една пълна работна смяна във фризьорския салон, но без да работи в него. Останалата част от деня е в кафето, а после в дискотеката. Тя не цени образованието, а "морал" и "етика" за нея са просто думи, които хората употребяват, за да изглеждат по-умни.

Най-важното ѝ качество е, че винаги би преглътнала някой друг шамар за каузата. А не като "онези пуйки", които се правят на недостъпни, когато се опиташ да ги поощриш с пощипване и попипване.

Друг път факторът не е леката, търпяща всичко имитация на кукла Барби. Понякога е майка й. Тази, която от ранен тинейджърски период поучава детето си с фразите "Маме, гледай да се уредиш в живота. Хвани си някой богат да си те гледа, за да не миеш и переш цял живот."

Но най-често жената е другата "мама" - тази на нашия главен герой. Жената, която до четиридесетата годишнина се старае синчето ѝ да има закуска, обяд и вечеря, а дрешките му да са изпрани и изгладени. Старае се на маминото момченце да му е добре и сякаш затваря очите си пред агресивното му, просташко поведение.

Така разглезеният, вече пораснал мъж, свикнал да му бъде угаждано, не може да си представи, че някоя жена ще си позволи да му откаже или да не се подчини на неговото желание. А когато тя е и видимо по-умна от него, агресията става безгранична.

Всъщност образът на жената, в лицето на прекалено любящата майка или търпящата всички унижения партньорка, е силна подкрепа за безумното поведение на мъжа.

Изводът явно е, че мъжът ще се държи така, както жените около него му позволяват. А докато бариерата на поносимост включва няколко шамара, тогава те могат спокойно да полетят и по чужд адрес при други обстоятелства и по друго време, но от същия разглезен и арогантен мъж.

Истината е, че макар и по-слаби физически, жените притежават много по-дълбока и влиятелна сила в изграждането на всеки мъж – независимо дали са негови майка, сестра, приятелка или съпруга. Хубаво е да се замислим за нея и да не подценяваме отговорността, която поемаме с прекомерната си търпимост.

Защото всеки мъж трябва да осъзнае, че отношението му към жените е еквивалент на бъдещото отношение на всички мъже към неговата собствена дъщеря, сестра или дори майка. Но това са неща, за които мъжете никога не биха се замислили, ако жената до тях не им го напомни.

Пишете на Рут на edna@netinfocompany.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти