Гръмко заглавие, нали? По всяка вероятност и вие сте толкова изморени от гръмки заглавия, колкото и аз. Затова ми позволете да се опитам да обясня защо смятам, че в случая е оправдано.
За Анджелина Джоли определението „легенда“ е резултат от естествена и проста професионална еволюция. Тя е актриса, която се превърна в звезда, която се превърна в глобален символ - и устойчивостта ѝ във времето, като такъв символ, я превърна в жива легенда.
На какво е символ, ли ме питате?
Ами на много неща: с номинациите си за „Оскар“ тя е символ на актьорско майсторство; с прочутите си екшън роли тя е символ на феминизма в седмото изкуство, много преди тази думичка да стане модерна и на червения килим в Кан да се държат шествия в полза на женските права в киното; с филантропичните си дейности, тя е символ и на добрите дела, с които една знаменитост от нейния ранг може да се ангажира и да свърши.
Но, вероятно повече от всичко останало, със зашеметяващия си външен вид, тя е секссимвол. Това е друга особено модерна думичка, също като „феминизъм“, която често се подхвърля из медиите.
Бидейки журналист и мъж на почти 28 години, мога да се опитам да ви дам естетическата дефиниция за това определение, но това ще отегчително и почти контрапродуктивно: всеки един или една от вас знае защо са атрактивни физическите форми на Анджелина Джоли и ги е виждал милион пъти на снимки и във филми навсякъде около себе си.
Вместо това ще ви дам много по-елементарен пример за вниманието, което Анджелина Джоли провокира просто с присъствието си пред обектива, независимо дали е обектив на кинокамера или на фотоапарат. Всеки мъж лесно ще се идентифицира с този пример, защото всеки е бил на крехката възраст от 10 години.
Аз самият бях на тази възраст през 2002 година, когато на видеокасета излезе „Лара Крофт: Tomb Raider“ с Джоли в главната роля на Лара Крофт. Именно тогава и именно чрез несъществуващия вече медиум на видеокасетата гледах този филм за първи път. Сравнително рано в действието дойде и тази сцена:
Гледайки тази сцена днес, почти не мога да спра да се смея. Кой си взима душ по този начин? Кой отмята рязко коса под душа с полуотворена уста, докато хвърля сластни погледи в нищото? И защо някой би си пуснала индийска етномузика, докато се къпе? Това са забавните въпроси, които изникват в съзнанието на 27-годишен мъж, който има достатъчно житейски опит, за да се сети за тях и да се посмее на отрицателните отговори.
Но не това са въпросите, които изникват в съзнанието на 10-годишно момче, чиято сексуална култура се изчерпва с познанието, че момченцата харесват момиченца и че мъжете се женят за жени. В съзнанието на това момче не изникват въпроси, а само едно неидентифицирано усещане – приятен гъдел някъде в подсъзнанието или може би в дясното полукълбо на мозъка, което отговаря за чувствата и усещанията.
Този гъдел се разпростира до върховете на пръстите и, съвсем естествено, в боксерките на момчето. Той не се манифестира в някакво ясно и логически формирано желание, тъй като самото момче не знае и не разбира от какво е провокиран този гъдел. Знае само, че нещо в жената на екрана го кара да се чувства странно приятно.
Това усещане, тази показна провокация, и фактът, че клипът, който я съдържа, е все още актуален в YouTube, също като снимката на Мерилин Монро, в която бялата ѝ рокля е повдигната от вятъра, прави Анджелина Джоли дефинитивният секссимвол на цяло едно поколение. Въз основа на нейното всеобхватно публично присъствие през първото десетилетие на 21-ви век – по билбордове, в списания, във филми, по телевизията – и въз основа на нейния външен вид, цяло едно поколение е изградило представата си за женска красота и сексапил. А това на свой ред я прави легенда.
И ако някой си мисли, че този статут на секссимвол е улеснил актьорската ѝ кариера, дълбоко се лъже. Именно заради този статут Джоли можеше да се е превърнала в копие на гореспоменатата Мерилин Монро и просто да позира престорено в голяма част от филмите си. Но Анджелина видимо овладява сексапила си в ролите си още в средата на 90-те години на миналия век и го впряга в услуга на актьорската си кариера – а при нужда, го и тушира изцяло.
Именно в края на 90-те излизат и най-силните драматични филми с нейно участие – „Луди години“, „Джия“ и „Джордж Уолъс“. Те кулминират с „Оскар“ за поддържаща женска роля за превъплъщението ѝ в първия посочен филм в предишното изречение. Наградата е закономерно последвана и от серия комерсиални успехи като двата екшъна, в които Джоли обезсмъртява Лара Крофт със съвършена фигура и британски акцент на големия екран, и прочутия „Г-н и г-жа Смит“, покрай който актрисата среща Брад Пит и започва връзката си с него.
Джоли продължава да се носи на гребена на вълната до края на миналото десетилетие, като записва нова номинация за „Оскар“ за ролята си в драмата на Клинт Истууд „Подмяната“ и поддържа статута си на екшън звезда с роли във филмите „Wanted“ и „Агент Солт“. От 2010 година насам актрисата изглежда по-ангажирана с авторските си режисьорски проекти, които дотук се радват на твърде спорен успех – но няма и нужда да прави нещо друго.
Имиджът на Джоли невинаги е бил позитивен и медиите често са я илюстрирали като сексуална напаст, която разваля семейства и разделя мъже от жените им. Това би провалило кариерата на по-слаби актриси от нея, но нейният талант в екранните превъплъщения е безспорен и всеки, който търси доказателство за това, може да изгледа който и да е от филмите, изброени в тази статия – умишлено не съм посочвал поименно неизбежните ѝ моментни провали, тъй като не бих ги препоръчал за гледане на никого.
Ако някой е отворил тази статия с надеждата да прочете последната клюка относно Джоли или каквито да е подробности от личния ѝ живот, тук някъде идва моментът, в който ще ви разочаровам. Знам имената на съпрузите на актрисата само защото самите те са известни и добри актьори; встрани от това, не давам пукната пара за това какво пишат за нея жълтите сайтове или списания.
Затова и по случай 46-ия ѝ рожден ден мога само да ѝ пожелая да се върне към най-силните дни на актьорската си кариера и отново да впечатли света с диапазона на своя талант, вместо името ѝ да се споменава само в комплект с това на Брад Пит и само в клюки, а не в разговори за качествено кино. Пожелавам ѝ го, защото знам, че вече го е постигала и лесно може да го постигне отново.
