А? Някой кара колело!

Стефания Колева
Снимка: Личен архив

Стефания Колева

Мили приятели на Edna.bg, за нас е голямо удоволствие да ви представим чаровната актриса Стефания Колева, която е нашият нов автор в рубриката "Колонката на". Представяме ви нейния първи материал в сайта:

Не съм от жените, които се разтапят от удоволствие при смяната на сезоните и биха го определили като "сладурско".

Минути след като се беше излял проливен дъжд, но не онзи, известният летен дъжд, който знае всеки вход на блузата ти, който храни въображението, който звучи като същността, онзи, който прави любов (отплеснах се), а онзи, който плющи по стъклата, докато не влезе в дома ти и нагло се настани там.

Та, след един такъв нагъл дъжд, излязох на балкона с чаша кафе и поглед, който се рееше. Слънцето вече започваше да пробива облаците и точно преди да отпия глътка кафе, нещо буквално издраска зрителното ми поле и го дръпна.

Бяха трима млади велосипедисти. Изглеждаха доволни и... мокри. Шляпаха в локвите и обсъждаха нещо разпалено.

Мисълта дойде неоформена, но силна... абе, спонтанна.

Исках да яхна моето колело и да се "развея". Протегнах се. Отпих освежаваща глътка и се запътих да извадя колелото.

Отне ми 15 минути, доста гънене и заключение, че гумите са меки. След още час, в който се занимавах с тунинговането на велосипеда, вече бях със слушалки в ушите и след 20 години зад волана, като шофьор любител (не тираджия), въртях педалите с огромно удоволствие.

Косата ми започна да пада в очите, но се усмихнах. Тъпо е да си с прическа и вятърът да я разваля... Какво риалити! След тази жизнеутвърждаваща мисъл се гмурвам в неравностите от пейзажа.

Карам по обичайния маршрут, но сега някак като за първи път. Плоските и сиви повърхности, сега освен релефни, са и доста миризливи...

Чудя се как се складира толкова много миризма! Избивам мисълта от главата си, нали съм излязла да се "развея".

Няма и 5 минути, и ето ме забита в плочка на тротоара.

Спокойно! Просто нямам навици. Потеглям отново. Kлаксон!

Защо? Аз така се старая да съм в унисон с движението.

Май му закрих гледката към дългокракото момиче от заведението.

Така е, бавна съм, пък и с плочката се разправях. Продължавам, но леко напрегната.

Три преки по-надолу, точно докато слушам любимото си парче (разбира се, не силно, за да чувам клаксоните), стар модел "Голф" ме доближава и пасажерът до шофьора рязко протяга ръката си през прозореца, стряскам се и за малко да се пльосна на земята.

Колата отминава и дочувам бурен смях и отново клаксон.

Странен начин да си доставиш удоволствие. Вече съм напрегната и май започвам да губя удоволствието от вятъра.

Трескаво се оглеждам за велоалеи, намирам, но освен, че са рядкост, свършват в различна от моята посока. Променям посоката, за да не пристигна някъде, където "развяването" се бие с името Обеля. Дали има карта с веломаршрути и къде ли водят?

Аха, сега и кученце пресича, започвам да се боря с пешеходци, не знаех, че е въпрос на оцеляване да се придвижваш с колело.

А така ми се лети. Отново се зарейвам в мисли, въображението ми трескаво рисува маршрутите, които обичам. Вече съм там, в Сицилия, големият остров в Средиземно море... и там има мафия, ама друга и плажове, и топлина, а виното...

И ето го насреща ми тролеят (колко са държавите в света с тролеи, риторичен въпрос).

Започва лудо "надбързване", аз искам да се махна от пътя му. Той мен - също.

Притеснявам се, но се набирам и успявам, пътят до спирката му е свободен, но явно раздразнен, шофьорът натиска клаксона и започва нецензурната част.

Горкият тролеен шофьор! Много му идва неорганизираното движение, добитъкът по улиците, ненаказуемите пешеходци, които дебнат отвсякъде, съмнителните шофьори, липсата на лоялност.

Дали може нещо да се промени или е прекалено прозаично?

Не искам да внасям излишен трагизъм или съжаление, по-скоро вид агресивен вирус, който да ни припомни, че самотата ни е космически проста и утре може да ни няма.

Ако само можехме да се замислим, че сме отговорни, когато измисляме правила, може би щяхме да имаме уважение един към друг и традиция в отношенията, която да ни държи. Ако само можехме...

Аз излязох с усмивка и да се "развея", и да ви кажа – успях!

Утре пак ще съм на колелото с моята музика и вятъра, защото е мой и аз го обичам!

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти