Кралски развод в Гърция: Ще запази ли принцесата титлата си?
Христо Стоичков ще става дядо, ето какъв ще е полът
Принцеса Беатрис опустошена от смъртта на бившия си
Харесвам амбициозните: Асен Блатечки за образа си в "Есента на демона"
Селин Дион разголи душата и тялото си
Ивет Лалова роди! (СНИМКА)
Мрачната истина за актьорите от "Приятели"
Кралски член поканил Ребел Уилсън на оргия с наркотици
Един от най-обичаните български изпълнители - Васил Найденов, е роден днес - на 3 септември през 1950 г. в София. Изпълнителят на "По първи петли" навършва днес 73 години!
Найденов завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а след това и естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973 г.
Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“, а песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“.
Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“, а песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“.
Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: „Откровение“, „И утре е ден“, „А дали е така“.
Следва „Диана Експрес“ и първата песен „Синева“, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор — Васко Синевата.
Последната група преди началото на соловата кариера е „Тангра“. През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: на фестивала „Златният Орфей“ втора награда е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а трета награда — на „Угризение“ (1986).
„Остани“ по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още две негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ — „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“ — пак по музика на Тончо Русев — „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983 г.
Найденов завоюва признание и на международни конкурси като изпълнител. Първа награда на „Златният Орфей“ (1981), втора награда на „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), втора награда на фестивала „Гала“ в Хавана (1982).
Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“.
През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова „Телефон“, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тейлър (при гостуването ѝ в България).
Песента „Завръщане“ печели Голямата награда на обновения конкурс „Песни за Варна“ през 1995. Има дуетна песен с Елвира Георгиева – „Може би ще дойда“ (1995).
