Днес се навършват 67 години от загубата на един невероятен писател, под чието перо е сътворен вечният ни любимец Мечо Пух - Алън Милн.
Алън Александър Милн, станал известен по-късно в литературата като А.А.Милн, е роден в Лондон. Датата е 18 януари, а годината – 1882-ра.
Ученическите си години Милн прекарва в местното школо, чийто директор е собственият му баща – Джон Милн. По-късно учи във филиал на колежа на Кеймбридж. Противно на очакванията, там той не завършва специалност Литература, Филология или нещо подобно. Алън Милн придобива бакалавърска степен по Математика.
По същото време започва да пише и за студентското списание Granta. Писанията му привличат вниманието на някои от най-големите издатели по онова време.
Не след дълго британецът е поканен да сътрудничи на нашумялото хумористично списание Punch. Именно там Алън Милн развива блестяща кариера и израства стремително в писателското поприще.
С началото на Първата световна война, англичанинът е призован да влезе в редиците на кралската армия. На 7 юли 1916 г. писателят е тежко ранен по време на битка и е върнат в Англия. Когато се възстановява, макар и не напълно физически, той става част от Военното разузнаване. Работата му е да пише пропагандни статии за MI7. Алън Милн участва дейно и във Втората световна война.
Малко по-рано – през 1913 г. той се жени за съпругата си Дороти. А през 1920-та се ражда и синът им – Кристофър Робин Милн. С него се ражда и шедьовърът в кариерата на Алън Милн – "Мечо Пух". В двете книги за говорещото плюшено мече ще срещнете и герой на името на сина му, за който е създадена и самата история. Както и още редица представители, извадени от коша с играчки на малкото момче – Тигър, Прасчо, Йори и др.
Всички смятат "Мечо Пух" за най-големия успех на писателя, но самият той го смята за проклятие, донесло разрив в семейството му.
Милн страда от посттравматичен стрес след войната и опитите му да влезе отново в обществото са затруднени от мрачните спомени и липсата на смисъл, която го измъчва. В автобиографията си Милн пише, че се чувствал като болен, всеки път, когато си спомня за войната. Все още измъчван от демоните си, той се сблъсква с най-голямото предизвикателство на живота - става баща. Ражда се малкият Кристофър Робин Милн - момчето, което по-късно ще се превърне в първото дете със световна слава.
За първия си рожден ден получава подарък плюшено мече, наречено Едуард, мече, което впоследствие става ключов образ в книгите на Алън Милн. Тази играчка, заедно с истинското мече Уини от лондонската зоологическа градина, се превръща в първообраз на популярния герой Мечо Пух.
През живота си Милн написал седем романа, пет документални книги, 34 пиеси и многобройни статии, но масовият успех на историите за Пух уронил репутацията на творбите му за възрастни и сякаш никой не го взимал насериозно. Писателят искал да остави "по-значително литературно наследство", а не само образа на едно не особено интелигентно мече. Славата на детската книжка заличава на практика всичко друго, което Милн е писал. Иронично е, че писателят дава толкова много на милиони деца и родители по света, но семейството му се разпада заради симпатичното мече и неговите мъдрости.
„Струва ми се, че ако напиша нещо по-малко реалистично и по-малко недвусмислено от „котката седна на чергата“, значи „се отдавам на приумици“. Не ми се позволява нищо по-различно" – оплакал той във въведението към пиесата си „Вратата от слонова кост“ през 1928-а.
Алън Милн не бил единственият, който страдал от славата на „Мечо Пух“. Като първообраз на Кристофър Робин в някои отношения синът бил по-известен дори от баща си. Семейството не предпазило Кристофър от общественото внимание. Давали му адресираните до него писма от деца, а той старателно им отговарял с помощта на бавачката си. Постоянно го снимали заедно с баща му или самостоятелно. Колкото повече растял, толкова истинският Кристофър Робин изпитвал комплекси от "измисленото момче", орисано да бъде по-известното от двамата. През почти цялата си младост Кристофър Робин се опитва да излезе изпод сянката на Кристофър Робин от книгата и от тази на баща си. Славата и негативните й аспекти оставят белег в отношенията между двамата.
"Той беше постигнал своето със собствените си сили и остави зад гърба си пътека, по която да го следват. Но дали наистина постигна това изцяло със собствените си сили? Някъде там не се ли бях намесил и аз? В песимистични моменти, когато кръстосвах Лондон в търсене на работодател, който иска да използва моите таланти, ми се струваше, почти, че баща ми е стигнал там, където е, като се е катерел върху детските ми рамене, че ми е откраднал хубавото име и не ми е оставил нищо друго, освен празната слава да бъда негов син", пише Кристофър.
Независимо от мрачната съдба на писателя и неговия син, днес Мечо Пух се е превърнал в синоним на думата „класика“, а посланията, скрити в иначе забавната детска история, са истински учебник по живот, за който светът трябва да е безкрайно благодарен на Милн.
В галерията ни можете да си припомните най-добрите цитати от класиката за малки и големи "Мечо Пух"
