145 години от гибелта на Васил Левски

Портрет на Васил Левски от художника Росен Райчев
Снимка: БГНЕС

Мария Николова

На днешния ден преди 145 години си отива един от най-смелите герои на България, оставил светла диря в народната памет. Да преклоним глава и да си спомним за Левски, живота му, преминал с мисъл за Родината и нейното освобождение, и делата му.

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в град Карлово в семейство с общо пет деца. След смъртта на баща им, юношата Васил и двамата му братя поемат грижите за семейството. Няколко години по-късно е поверен на вуйчо си Василий, който е монах в Хилендарския манастир в Карлово. Васил също приема монашески сан през 1858 г. в Сопотския манастир и се назовава с църковното име Игнатий. На следващата година е ръкоположен за йеродякон.

Църковните дела не са били достатъчни на будния младеж и през 1862 г. той заминава за Сърбия, за да се включи в Първата българска легия на Раковски. Така пред него се откриват идеите на освободителното дело, организирането на чети и бунтовничеството. Целта е "събуждане" на народа към въстание срещу поробителите.

 Преминал през четата на Ильо войвода и кратко отшелничество в Румъния, Левски се завръща в родния си град. Навръх Великден през 1864 г. в Сопот, дякон Игнатий сам отрязва дългите си монашески коси и поема по пътя на революционната дейност. Русите къдрици на Апостола и днес се пазят в параклис до родния му дом в Карлово. Предусещайки гибелта си, Левски заръчва на майка си да погребе косите му, ако загине някъде далеч.

През следващите няколко години Дякона учителства в Карловско и Еникьой, пътува до Яш за среща с Раковски, става знаменосец на четата на Панайот Хитов и участва във Втората легия на Раковски в Белград. Междувременно посещава Румъния няколко пъти, след което започва да обикаля България, за да създаде на място революционни комитети. Животът на Апостола е бурен и изпълнен с опасности. Постоянните му пътувания до Румъния, обиколките в села и градове на Родината, са забелязани от турските власти и той е следен зорко. Въпреки това, уменията му да се представя под различни самоличности му помагат да избегне ареста.

Снимка на Васил Левски
Снимка: vasil-levski.freebg.eu

През лятото на 1872 г. Левски напуска Букурещ и се отдава на апостолската си дейност. През септември същата година дяконът получава нареждане от революционния комитет за вдигане на въстание, но се противопоставя и решава да прибере бунтовническите архиви от Ловеч и оттам да се прехвърли отново в Румъния. Организираният обир на пощата в Арабаконак, с което Левски не е съгласен, се проваля, но тогава турската полиция вече е по петите на славния революционер.

На 27 декември 1872 г. Апостола на свободата е заловен при Къкринското ханче (до Ловеч) и отведен в Търново.

Предателството му най-вероятно не е дело на един конкретен човек, макар най-често да се споменава името на поп Кръстьо, който е един от верните му съратници и съучредител на комитета в Ловеч.

Портрет на Васил Левски
Снимка: vasil-levski.freebg.eu

Според съвременници и историци, обаче, това е спорно, а някои дори отричат това. Други източници насочват към Марин Поплуканов, който е председател на същия комитет. Все още няма неоспорими исторически доказателства за предателство.

Васил Левски е откаран в София, за да бъде съден. Смелият българин се защитава самоотвержено, като поема върху себе си всички обвинения. В речта си неколкократно заявява, че през годините е търсил законни пътища за промяна на живота на българите и се разграничава от всякакви криминалните действия. Въпреки това, Апостола е осъден не от съд, а от комисия, в която участват множество българи, евреи и мюсюлмани.

На 19 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в центъра на София, близо до днешния паметник, издигнат в негова чест през 1895 г. Гробът на един от най-великите българи и до днес е неизвестен.

Има различни версии за това къде и от кого е погребан Дякона на свободна България. Според някои мястото е в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София, но според други Левски е погребан в църквата "Свети Николай Мирликийски". Все още не е установено с точност заупокойното място на Апостола.

Едно, обаче, е сигурно. Името на Васил Левски ще остане завинаги като символ на безсмъртие и пример за родолюбие в сърцата на българския народ.

Картината "Обесването на Васил Левски" на Борис Ангелушев
Снимка: vasil-levski.freebg.eu

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент