Нищо не променя особеностите на личността така, както хроничните заболявания.
Това твърдят специалисти по психосоматика в своя статия, публикувана в новия брой на изданието "Psychology Today" и цитирана от Zdrave.bg.
Според тях различните заболявания с хроничен характер могат да променят характера на човека до неузнаваемост.
Болестите на бъбреците обикновено предизвикват обща интоксикация на организма. Това води до отпадналост, понижена способност за концентрация, умора и нежелание за контактуване с околните. Болните трудно се съсредоточават и още по-трудно работят.
Проявяват се трескави колебания в настроението, сълзливост. Изострянето на хроничните пиелонефрити и камъните в бъбреците създават още едно дискомфортно състояние – често посещаване на тоалетната, което създава води до обща невроза и дори зацикленост.
Бъдете деликатни с тези болни, защото у тях може да се развие, т.н. “невроза на пикочния мехур”, при която най-малката стресова ситуация води до постоянно ходене по малка нужда.
Страдащите от сърдечно-съдови заболявания не понасят самотата и се страхуват да шофират. Исхемичната болест на сърцето, хипертонията, астмата правят човека тревожен и мнителен. Често за хората, страдащи от тези заболявания, са характерни немотивирани изблици на гняв, завършващи със сълзи или слабост.
Това има научно обяснение. Хипоксията на съдовете и тъканите на мозъка предизвиква тези резки промени в настроението. Хората стават по-обидчиви, трудно прощават чуждите грешки и имат повишени изисквания към заобикалящите ги. Възгледите за живота става по-песимистични.
Хората, преживели инфаркт, осъзнават, че са били на “косъм от смъртта”, и често стават суетни, трескаво активни. Залавят се за много неща едновременно, страхувайки се, че няма да успеят да ги завършат т.е. бързат да живеят. Появява се и ненатрапчив страх от смъртта, например страх от шофиране или дори от секс.
Мъжете понасят по-тежко това състояние. Специалистите смятат, че около 40% от тях след прекаран инфаркт на миокарда се нуждаят от наблюдение от клиничен психолог.
Проблемите с кожата правят хората злопаметни, а с черния дроб – обидчиви. Страдащите от хронични кожни заболявания от типа на псориазис или дерматити в периода на изостряне на болестта изпадат в депресия с оттенък на стеснителност. Те болезнено възприемат вниманието към тяхната външност и затова не искат да се срещат с хора.
Става по-подозрителни, не понасят критика. Смятат, че останалите ги възприемат като заразни и отвратителни и затова у тях често се появява мнителност и злопаметност.
При язва на стомаха или други проблеми с храносмилането болните стават много мнителни и придирчиви. Лесно се дразнят от дреболии, склонни са да изпадат в депресия. Те не се страхуват от смъртта, но се страхуват от болката. Обиждат се много лесно, ако близките не се отнесат сериозно към тяхното и най-малко оплакване.
Болният черен дроб прави човека наистина жлъчен. Болните не само стават обидчиви, но и агресивни – стремят се да обиждат другите, а разкаянието преминава под формата на нови претенции и обиди. Тяхната депресия има характер на озлобеност към всичко заобикалящо ги.
