Бергамот представлява непознат за нашите географски ширини цитрусов плод. Той расте на ниско дръвче, което цъфти през април. Зрелите му плодове се събират между ноември и март.

Данни за бергамот има още в Древен Египет. Масово е използван през 18 век в италианската област Калабрия, където и днес се произвежда около 90% от световната му продукция. Той е толкова характерен за областта, че е превърнат в неин символ.

Бергамотът е леко кисел плод. Есенцията от него е основна съставка в сладкарството и ароматерапията, а маслото от обвива му се използва при производството на чай.

Бергамотът е полезен за човек най-вече поради своите антисептични, антиспазмолитични, дезинфектантни, антидепресивни, тонизиращи, болкоуспокояващи и други свойства. Този плод подпомага всички системи - дихателна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и нервна система.

Чаят от бергамот, в комбинация с черен чай, доказано намалява мастните клетки и кръвната захар.

Най-използваният продукт от бергамот обаче е маслото му. Освен със свеж и сладък аромат, то е и изключително полезен продукт, който спомага храносмилането. С приема му се активират и повишават секрециите на храносмилателни киселини. Освен това подпомага перисталтиката.

Маслото от бергамот, както и пресните плодове, са мощен антидепресант и стимулант. То придава усещане за радост и енергия, като притъпява чувството на тъга и депресия.

В маслото от бергамот се съдържат още флавоноиди, имащи успокояващо свойство. Те освобождават от стреса и напрежението и действат релаксиращо.

Освен другите си ползи, бергамотът има антимикробни и дезинфектантни свойства, благодарение на някои от компонентите на етеричното му масло. Те убиват вируси, гъбички и микроби.

Често маслото от бергамот се прилага при инфекции на червата, дебелото черво, пикочните пътища и бъбреците, както и при защита срещу развитие на кожни инфекции. То е основна съставка в много сапуни и продукти за лице и кожа.