В последните десетилетия все по-устойчива става тенденцията затлъстяването при тийнейджърите да придобива притеснителни размери в световен мащаб, а възрастта все повече се понижава. Проблемът е дискутиран от широк кръг специалисти – лекари, диетолози, кинезитерапевти, педагози, психолози и др.
Да, безспорно се обръща поглед към храната, която консумират подрастващите момичета и момчета. Външните фактори са лесно разпознаваеми – вредните и калорични храни от една страна, липсата на достатъчно движение и физическа активност от друга.
Но дали отдаваме значимото на вътрешните фактори, които водят до наднормено тегло при младежите и девойките?
Често младите хора използват храната като заместител, в трудния за тях период на съзряването. Тийнейджърските години са сложен преход от детството към зрелостта за всяко човешко същество. Периодът на съзряване в психологията е познат като така наречената „тройна криза на пубертета”.
Криза на сексуалността – сексуалните пориви са смущаващи за тийнейджърите. Те изживяват промените в тялото, биологично сексуалното съзряване, но то изпреварва психичното и психосоциалното. Напълно разбираемо е, че младите хора се чувстват объркани и имат вътрешни конфликти със съответните рискове от това – поривите или се потискат, или се изживяват неконтролируемо.
Криза на себепознанието – младежите и девойките търсят модели за подражание и изграждане на реална представа за самите себе си, задавайки си въпросите: „Кой съм аз?” „Какъв човек искам да бъда?”
Бунт срещу авторитетите. На родителите в повечето случаи им е трудно да приемат, че децата им са пораснали, че вече имат собствено мнение, различно от тяхното, че оценяват, а дори понякога критикуват техни действия и личностни черти, че имат нужда да общуват повече с връстниците си. Юношите се стремят към независимост, а в същото време те са напълно зависими материално от родителите си, което създава много противоречия у тях.
Кога храната се използва за заместител? И всъщност - заместител на какво? На всичко онова, което обърква и тревожи.
Потискайки своите чувства, темите, които го вълнуват ежедневно и невъзможността да ги сподели честно, открито и да бъде разбран, тийнейджърът компенсира с храна. Липсата на утвърждаване от родителите, дълбоките психо-емоционални проблеми и търсения се заместват по този деструктивен и опасен за здравето начин. Всеки родител, който забележи, че синът му/дъщеря му буквално „се тъпче” е важно да знае, че това е зов за обич, разбиране, споделяне, подкрепа, близост. Младите хора „запълват” самотата с храна.
От друга страна в много семейства от раждането на детето на храната се поставя твърде голям акцент. Често майките са изключително настоятелни да се изяде всичко, а когато детето отказва да приеме цялото количество храна, бива наказвано, чува забележки и критика по свой адрес. За да не преживеят отхвърляне от родителите си, за да получат одобрението и похвалата им, някои деца започват да „се тъпчат” с храна, с надеждата, че ще бъдат приети.
Но тези родители допускат голяма грешка, придавайки прекомерна важност на храненето, сякаш е най-същественият фактор за изграждането на детето им в един качествен индивид. Храната е превърната в средство, което „се стреми” да извини, да замести качествената дълбока обич, принадлежност и връзка родител – дете.
Склонността към преяждане се нарича още – хиперфагия. Младият човек „натъпква” проблемите и страховете с храна, за да ги потисне и своеобразно да ги прикрие дори от самия себе си. Опитва се да намери спокойствие и утеха на своите вътрешни противоречия.
Дали родителите биха могли да помогнат на децата си в тази ситуация?
Да, със сигурност! Необходимо е да разговарят с тийнейджърите как се чувстват, какво изпитват, какво ги вълнува, какви са страховете им, но не под формата на разпит, а в един непринуден, приятелски разговор. Да ги слушат, с неразделено внимание, а не разсеяно, не „между другото”, докато се занимат с други дейности. Общуването е нужно да бъде изпълнено с любов и разбиране, без обвинения, критика, поучаване, забележки, прекомерни изисквания и авторитарен тон. Фокусът да бъде съсредоточен върху чувствата, страховете, проблемите и търсенията на младия човек, а не само върху храната – как, колко и какво яде?
Искреността и емоционалната близост във възрастта на пубертета, възраст, изпълнена с несигурност е от огромно значение. Това е, от което се нуждае тийнейджърът! Ако атмосферата в семейството създава усещане за уют, топлота, сигурност, ако отношенията са изградени на основата на взаимно уважение към личността на другия, доверие и приемане, тогава можем да бъдем уверени, че младият човек ще премине успешно през пубертета, без да замества емоционални липси с храна, а личностното израстване ще бъде един качествен и приятен процес.
И не на последно място нека винаги помним, че нашите деца са нашите най-добри учители, които се нуждаят от обич и разбиране, а не от упреци.
Автор: Елена Пенчукова - психотерапевт, хипнотерапевт и фамилен консултант
Прочетете още:
Митове за тийнейджърите, технологиите и интернет
Любов и секс - мечтите на днешния тийнейджър
Кои тийнейджъри се превръщат в по-успешни личности
