Моят баща беше военен и цял живот сменях училища.
Бях 5 клас, когато се установихме да живеем във Велико Търново и там обикнах училището, за първи път имах приятели, за първи се влюбих в момче, бях 9 клас и въобще бях щастлива до деня, в който баща ми се прибра и каза, че се пенсионира и се връщаме в родния град на родителите ми.
Плаках цяла нощ, цял ден и цяла седмица, но това не промени нещата.
Върнахме се аз трябваше в 11 клас, малко след началото на учебната година да свиквам с нов клас и нови хора.
Влязох в класната стая и ....ужас....трябваше да седна до едно високо момче, което ме погледна ужасено, че класната каза, че вече ще седя до него, дори и след като приятелят му, който беше болен, се върне.
Като го питах нещо, ми отговаряше с едно изречение, без дори да ме погледне. Той трябваше да ми даде тетрадките си да препиша уроците до момента, но ми каза, че няма да ми ги даде.
Деня завърши катастрофално с часа по физическо, в които аз трябваше да играя волейбол- спорта който тогава мразех. Той ми обясняваше правилата като на някоя малоумна ми идеше да му ударя шамар от яд и безсилие.
Прибрах се в къщи със сълзи в очите и с желанието никога повече да не стъпя в това училище.
След няколко дни той се появи с всички тетрадки и с обяснението, че е трябвало да ги вземе от една съученичка, защото той пишел грозно, което си беше вярно. Каза ми, че ми е отговарял сухо и кратко, защото много се е притеснил от факта, че толкова красиво момиче сяда до него.
След това ми обясни, че тренира волейбол и че това е любимия спорт на класа и че ми е обяснил правилата за да не стана за смях пред съучениците си.
Ден след ден благодарение на него приех факта за новото училище, новия град и новия начин на живот.
Бяхме заедно по цял ден, до деня на бала.
Когато отидох да уча висше образование в София, се отдалечихме един от друг.
Не осъзнавах, че го обичам до деня, в който не се разболях от пневмония и той не дойде да се грижи за мен...
И така до ден днешен.
Автор: Светла Димитрова
Тази история е част от играта ни „Как се запознах с баща ви“. Вижте повече за нея тук >>>
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
