Животът е пълен с обрати. Събуждаш се, правиш си кафе, обличаш се, качваш се на един самолет и повече не се връщаш.
Четем за подобни неща всеки ден. Сякаш медиите искат да ни втълпят, че по света се случват основно лоши неща, които трябва да приемем. Пускаш телевизора и новините те заливат с информация за войни, убийства, грабежи, изнасилвания, банки и лоши хора. Ти вечеряш и се чудиш: “Боже, защо светът се е превърнал в подобно опасно място?”
Същото е и по вестниците, списанията, сайтовете. Не можеш да изградиш бариера между себе си и лошото. Не можеш да избягаш и да се скриеш. Трябва да продължиш ежедневието си по същия начин, по който си го правил и до сега и да се молиш, твоят самолет да се приземи благополучно.
Но аз не искам да приема нещата така. Може би, защото не се страхувам от лошите новини или защото обичам да пътувам със самолет. Едно от двете е, 100 процента. Затова избирам да остана положителен и да загърбя лошите новини.
Избирам да вярвам, че България ще се превърне в едно прекрасно място за живеене. Ще има плаж, а не строителна площадка. Морето ще бъде синьо, а не мръсно. Хората ще си хвърлят боклуците в кофите, а не по улиците.
Избирам да вярвам, че ще работя това, за което уча. Да вярвам, че ще получавам добра заплата за своя труд. Не такава, която да ми стига само за сметките. Сякаш моите работодатели са я изчислили преди това по такъв начин, че на мен да не ми остават и 2 допълнителни лева. Ще работя на хубаво място, обкръжен от весели и щастливи хора, а не такива, които броят дните до заплата.
Ще имам добър осигурителен доход, който ще ми помогне, ако се разболея. Няма да се налага да разчитам на телевизионни кампании, зад които е наложително да застават известни личности. Няма да е задължително, да търся лечение в чужбина, защото моята държава няма нужното оборудване, да направи дадена манипулация.
Родителите ми и техните родители ще живеят спокойно. Няма да бъдат обирани от лоши хора. И няма да им се налага да спят с оръжие под възглавницата. Няма да се налага да ги охранява жандармерия. Искам да живея в страна, в която не си длъжен да залостваш входната си врата с три катинара и два стола, за да не влезе някой.
Децата ми ще имат бъдеще. Ще могат да работят и да се развиват в страната, в която са се родили. Няма да се молят, да бъдат приети в чужди университети. Няма да заминават в чужди страни, където след това да работят за чужди хора. Както и няма да се чувстват горди, от това, че са ги избрали да учат на чуждо място.
Майките няма да оставят децата си, за да емигрират като работнички в ресторанти и плантации. Няма да превиват гръб, защото им е прекалено тежко да носят вината, че са изоставили децата си. Същите тези деца няма да виждат своите родители само през компютър и да забравят техния глас. Няма да има разделени семейства, защото оптимизмът ми вярва, че ще живея в държавата, която искам.
Няма да има пребити животни и няма техните снимки да бъдат качвани в социални мрежи. Ще има добри приюти, от които човек може да ги осинови и да ги отгледа по начина, по който заслужават.
Няма да има луди, които да прострелват невинни. И няма да има деца, които са сираци, защото някой не си е свършил работата. Няма да има политици, които да се крият зад други политици. Няма да има корупция, която да е по-силна от държавата.
Силно се надявам, да няма и хора, на които им е казано, че няма да се пенсионират, докато могат да ходят. Както и няма да има пенсии, които са прекалено смешни, за да се нарекат така.
Ще има успели хора, които да представят тази въображаема страна. В нея няма да има фолк певици с неморално поведение, които да говорят пред ученици. Както и няма да има ученици, които не знаят имената на героите, но знаят тези на гореспоменатите певици.
Вярвам, че някой ден ще видя тази страна. Тя сигурно съществува някъде, просто аз не съм я открил. Искам да се кача на самолет, който ще ме отведе до нея. Да не падна от него и да не мога да бъда открит. Искам да живея в тази страна и да се наслаждавам на всеки един ден в нея.
С мен ще взема само Edna жена и едно куче. Какво друго му трябва на човек… една любов и един най-добър приятел.
Автор: Костадин Костов
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
