В днешно време е трудно да бъдеш жена. Жените оцеляват на дори на ръба на отчаянието. От тях се очаква да бъдат силни и да преживяват тежките ситуации. Състояние на емоционален "сървайвър".

Не че на мъжете не може да се разчита.

По много причини, обаче, мъжете в даден момент или не са налице, или вече са си отишли. В първия случай жената получава одобрение за усилията да се справи, а във втория – въображението ѝ сипе куп поздравления от бившо мъжко присъствие.

Като че ли ми омръзна да бъда толкова силна.

Искам да бъда поглезена. Искам да бъда прегръщана, защото приятелското потупване по рамото не стига. Искам да плавам по течението и да се наслаждавам, без да държа греблата в лодката на живота. На никоя жена не й харесва да се върти в кръг.

Не че чакам принца. Не че съм толкова наивна да смятам, че мога да върна времето и ръцете, които са ме галили и са ми били подкрепа. Но някак си в навечерието на Новата година ми се иска да не се налага повече да бъда силна.

Купувам си по няколко кафета на ден заради късметчетата, които дават с кофеиновата напитка. Слагам повечко захар в кафето. Преди го пиех горчиво. Сега го обичам сладко. Така късмет след късмет надеждата остава жива, някак реална.

Надеждата, че ние, жените, ще бъдем истински обичани и подкрепяни.

Харесвам шоуто "сървайвър", но вярвам, че животът е повече от едно оцеляване за слабите жени, които винаги изглеждат силни.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.