Създател на дендисткия стил се явява Beau Brummell, който предполага маниер на обличане и поведение, основан на показна простота, едноцветни материи и сдържана употреба на аксесоар, в противовес на слонската украшателност на тогавашната френска мода. Налага черното като цвят за мъжкия официален костюм и превръща драперията на вратовръзката си в апотеоз на мъжка елегантност.

Всяка сутрин той ѝ е отделял по няколко часа, а слуга е изнасял несполучливите възли. В началото на XIX век младите англичани-дендита налагат тази мода в противовес на френската и като един вид провинциален протест спрямо континенталната софистицираност; опростен, елегантен костюм, състоящ се от дълги панталони, сако, жилетка и палто, всичкото това, гарнирано със спиращи дъха акценти, изпъкващи на този нормативистичен фон.

С това свършва семплата енциклопедичната справка за явлението и остава невероятният изблик на въображение, ексцентрика и бизарност, съставляващи този стил на обличане и поведение. 

Бодлер определя дендизма като последен изблик на героизъм в упадъчни епохи и го съпоставя с поетическото творчество, с най-сурова монашеска дисциплина на съблюдание на такова бляскаво самообладание, което зачудва всички, без Денди да бива учуден от каквото и да било. Героят на Юисманс Дез Есент пък, увещава шивачите и обущарите свято да съблюдават заповедите на кройката и ушиването и заплашва с парична анатема в случай и на най-малко несъблюдание на завети и наставления.

Дендизмът е маниакално идиосинкразен, той е абдикирал монархизъм, обезнаследен аристократизъм, евакуирал в пределите на тялото артистизъм. Потенциално хомосексуален е, защото е нарцисистичен. Той е метафизичен във високомерието си и се радва на удоволствието на недокоснатост и неприкосновеност. Денди е изкупителят на вещите и ги освобождава с елегантност от първородния грях на превръщането им в стока. А според Балзак, ставайки Денди, мъжът се превръща в принадлежност на будоара, най-хитроумен манекен.

Известна е маниакалната страст на Уилям Уенрайт към ябълковозеленото, превърнало се в хералдичен цвят на дендизма, склонността на Марсел Пруст непрекъснато да си сменя белите ръкавици, епатажът на маркеза Казати по каналите на Венеция да бъде съпровождана, освен от ослепително красивия си гондолиер и от два гепарда на диамантени поводи, или пък склонността на Себастиан Хорсли да бъде фланкиран като инфанта на Веласкес, от миниатюрно джудже, облечено в копие на собствения му костюм и още, и още… Зеленият карамфил в бутониерата на Оскар Уайлд, или момината сълза, красяща гърдите на Жан Кокто… Пюклер- Мискау, чиито високи яки копира не някой друг, а Карл Лагрфелд, е скандализирал немската аристокрация, освен с облекло, и с постоянния ескорт на етиопката Махбуба, нещо като сгъваема и портативна любовница…

Тази справка предприемаме, за да насърчим добронамерено предпазливост, ако решите да разработите вариация връз този стил и да я авторизирате. Преди всичко следва да бъдете маниакални в някаква посока, да сте смущаващо образовани, да рискувате да се разорите по антиквариатите, снабдявайки се с лични, солитерни несесери с прибори, да останете неразбран сред профани, най-подир, адютант да носи след вас мебели за перманентното ви, дворцово удобство.

Не се заблуждавайте! – ексцентрикът в дендистки смисъл не е да се явиш на прием, обут с Bottes forte и с Pickelhelm с Plumage на глава, това е маскарад. Веднъж на деня на Кралицата, национален празник на Кралство Холандия, се явих на приема  с бандолер от моаре, една определено монархическа инсигния, събрах погледите на всички и отсрамих републиканската невзрачност, на която ние, българите, сме обречени.

И тъй, за да бъдете Dandy, следва да имате проницателността да отсъдите, че насладата, която ще изпитате от подобна инсценировка, надвишава скептичните или дори подигравателни погледи, които отровно ще ви сподирват…

Я, я, гледай, гледай – Денди минава!

Пишете на Любомир Милчев Dandy на edna@netinfocompany.bg.