Ето как Текери със зеленчуци и кифли като един Арчимболдо в изчерпателната си снобография описва облеклото на своя героиня, голяма кифла, наречена Лейди Снобки:

„Лейди Снобки. Дворцов костюм: шлейф, направен от китайски пъстри носни кърпи, елегантно гарниран с пайети, станиол и червени ленти. Елече и фуста от небесносиньо памучно кадифе, с буфани и фльонги от шнурове за звънец. Корсаж – голяма мека кифла. На главата гнездо с райска птица над разкошен телен обръч във форма на чукче за врата. Този великолепен костюм, създаден от мадам Кринолин на Риджънт Стрийт, предизвика всеобщо възхищение.“

Тук все пак става дума за модата на късния рокай, когато дамата прилича обезателно на супник от майсенски порцелан, върху който е кацнало папагалче, но аз се досетих за тоз любим пасаж, виждайки няколко хиперболизирани шлейфа в стилистиката на роб а ла фрасез да се стелят кат паунови опашки по червения килим в Кан в края на месец май.

Иронията на Текери, да би бил жив, като нищо би могла да съпътства и тазгодишното фрапантно фонданено шествие на дамите по червения килим с по три, че и повече тоалета, един за пресконференция, друг за прожекция и трети за пищно парти с неизбежните елементи на благотворителност в хотел Монклер, разбира се и някой аксесоарен кавалер в тукседо, или ако е сексапилен като диджей в шанжениран костюм в стоманено, а в един от куриозните случаи и репортер, пъхващ се под полата на грозната Бети, макар че по-остроумно би било светски журналист от порядъка на Ник Фолкс да се подава изпод кринолина на звездата, развиващ рулон със скъпо хонорувани записки за „Джентълмен Куотърли“.

Шествието дава изобилен повод за размисъл за размаха на модния снобизъм и неговите фикционални измерения, за „войната“ на модните къщи, за рекламния ексхибиционизъм, за свръхамбициозността на съпътстващия киното фикционален снобизъм, терастичен като метроголдуинмайеров разяряващо-прозяващ се лъв, за афектацията на въплътени във филмови актьори бомбастични фикционални маркери на звездност и за смазващо-ентусиастичния ефект на многото пари и на модната индустрия.

Надделяваше рекламното преувеличение на шлейфовете, по-дълги и от филмови ленти, на ценоразписа на модните и бижутерски къщи, на техническата бляскавост на рекламната звездна поява, осияна от светкавици на фотокамери и прожектори и кордонната неприкосновеност на звездното шествие, гдето са допуснати само технически лица, щото да бдят една звезда да не настъпи шлейфа на друга, или пък да се омотае в него кат пашкул.

Определено липсваше истински епатаж като издевателство над филмовата многотиражна суетност, като изключим няколко свръхбогати японски и руски снобки и подведени до бурлеска от стилистите си, ребелинки, тайно надяващи се, че изключението на тоалета им ще ги възнагради с изключителност на посветеното им внимание.

Но в добрия смисъл „бунтарски“ изглеждаше, да кажем Софи Марсо във висока вариация на модната за сезона бяла риза-рокля на Александър Вотие.

Сиена Милър, за която се твърди, че заедно с Наоми Уотс и Лупита Нионго са най-сензационните светски присъствия на фестивала, бе декорирана от Валентино в рокля с апликирани хвърчила, което беше въздухоплавателно преувеличено, докато Нионго в бледозеления тюлен солей с цветя на Gucci бе просто прелестна пастирка от времето на рококо. 

Доминиращи бяха три модела монденно явление: монархическа безукоризненост и невъзмутима неизменност на епохална превъзходност, суперлативистичното клише на дворцовия протокол и дрес код с елементи на сензационност, тук въплътени от Амал Клуни, не по-елегантна от кралицата на Йордания, но по-атрактивна с брака си с филмова звезда, Кейт Бланшет с холистичната си рокля на Giles, но най-вече Чарлийз Терон. Последната - в тъй модното за сезона жълто, рокля с помпеозен шлейф на Dior Haute Couture.

Ексхибиционистични стайлинги, разкриващи и обгръщащи титанични тела, плътна рекламна площ, както се досещаме, застрахована до последното нокътче, замислени в някогашен Холивуд, ала доведени до ултимативност от свръхамбициозните Бионсе, Риана, Дженифър Лопес и одиозната Кардашиан, чийто задник все повече заприличва на бут италианско прошуто с копитце, висящо в месарски магазин, барабар с чашата ѝ за шампанско от небезизвестната ѝ фотосесия. Докато Лопес бе попритулила крака за сметка на бюст, Бионсе бе триумфиращо тотемно животно, апотеоз на американския ексхибиционизъм и мегаломания. Връх на изяществото – Джан Юки в жабешко зелена рокля на Сергеенко Кутюр и Анджелина Джоли в пудрена рокля.

Конструктивистични рокли за опресняване силуета на позастаряващи актриси, като прекрасната Джейн Фонда и ексцентрични рокли за модни дебютантки. И разбира се, много, много яхти, защото как без това клише в олигархичния бомонд, дошъл да се поклони сам на себе си и да смрази горгонически едно обществото на спектакъла с безкрайните си, и като се замислим, всъщност, вулгарни възможности.

И рояци клюкарски и журналистически брътвеж… Имаше дори дама с наниз от топки като за елха, вместо перлена огърлица. Нещо като Кончита Вурст, брадатата, с рокля от зелено кадифе, откриваща розов сутиен. И световно малоумие…

Пишете на Любомир Милчев Dandy на edna@netinfocompany.bg.

А в следващото видео можете да гледате Dandy и неговото представяне в кулинарното предаване "Черешката на тортата" тази седмица: