Дните минават един след друг, природата едва доловимо сменя цветове, а аз се чувствам готова за пролет. Знам, рано е за подобна нагласа, но така или иначе пролетта предстои и за мен това е нещо, което ме изпълва с очакване.

Очакването винаги е повече от онова, което се случва.

Edna жена е щастлива, когато има с кого да сподели настроенията си. Не е задължително този някой да бъде мъж. Могат да бъдат малкото останали верни приятели или любимите кучета в краката ѝ. Понякога споделянето е повече от думи, изречени на глас.

Наслаждавам се на очакването. Уютът у дома е тих, има вкус на сушени смокини и цвят на мандарина. Наслаждавам се на всеки миг, който ме приближава към неотменната промяна на дърветата. Скоро ще е зелено, цветята отново ще бъдат навсякъде в двора ми, а небето ще си върне синия цвят, по който толкова много си прилича с морето.

Наслаждаването трябва да се случва бавно, независимо колко бързо е самото очакване.

Скоро не съм пушила. Запалвам си една цигара и димът ме отнася към спомени, които ме карат да се усмихна и към представата за неща, които се надявам да ме направят щастлива. Щастието е затворено в метална табакера. Достатъчно е да натиснеш едно малко копче отстрани, за да го пуснеш на свобода.

Дните минават пред очите ми, докато седя унесено на любимото канапе. Очакването на пролетта не изисква излишни движения. Бездействието се полага на Edna жена, а толкова рядко може да бъде постигнато. Предпочитам мълчаливото споделяне на това чакане пред излишния говор с хора, които вече трудно могат да бъдат понасяни.

Умората от живота е предпоставка за радостта от него.

С всяко поредно очакване любовта ми към животните и цветята се засилва. Малките живи същества, които заздравяват вярата ми, че светът все пак ще стане по-добро място. Докато чакам, знам, че с хората невинаги се получава така. Хората могат да бъдат толкова разочароващи, но и толкова затрогващи, ако решат да бъдат добри. Но очакването и заради малкото останали верни хора около мен си струва.

Напролет ще стана баба. Това е очакване, което е различно от всяко предишно. То ми дава основание да дишам и е причина да бъда по-великодушна и благородна към всичко и всеки. Отгледала съм син, с който се гордея, сега очаквам да се появи малкото ми внуче, което ще осмисли в още по-голяма степен всичко онова, което съм оставила след себе си. Няма по-споделена радост от това. Достатъчно е дори стените да го знаят.

Очаквам тепърва да се случат само хубави неща. Пролетта разбужда живота в буквалния и в преносния смисъл. Седя на канапето в прехласнат унес по онова, което вече е било и онова, което ще бъде. Седя и за първи път от много време насам аз осъзнавам, че няма нищо по-важно от семейството и от радостта да останеш неотменно с любимите хора.

С годините всяка Edna жена има право на пролетно очакване. Особено, когато предстои на бял свят да се появи едно малко човешко същество, което винаги я кара да оцени гения на самия живот.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.