Понякога попадам на коментар под някоя моя или на колега песен, текст или споделена снимка: "става", "не става", "не ми харесва" и прочие. Ако попиташ този, който се е подписал под това "мнение", кое не одобрява, ще каже най-вероятно "всичко" или "не знам".

Ако започна да ви разказвам например, за процеса на създаване на една единствена песен и видеоклип, особено, ако в нея участват различни автори, изпълнители и идеи, ще се хванете за главата колко дълъг и не евтин период е това. Да не говорим за излизането на книга, въпреки че тук авторът в повечето случаи е един. И накрая - виждаш някоя оценка "става"  или "не става", лепната за секунди.

Днес се опитах да си представя този читател (разбирайте и слушател). Никак не ми е трудно, въпреки че на профила му обикновено има чужда снимка на красива жена ( в повечето случаи поп-фолк певица). И така, този човек, според начина му на изказ, е с максимум средно образование. С много свободно време, което предполага работа до 17 ч. или безработен, без деца или поне семейно неангажиран. 

Най-вероятно "Фейсбук" статусът му за семейно положение е – "сложно е". И сигурно наистина му е сложно. В изразяването на мнение, чувства, позиция. В живота. В отношенията. В работата. В застоялия пред компютъра двоен живот с друга самоличност. Най-малкото му е сложно да напише едно сложно изречение.

Какво ли работи?

Ако е жена, най-вероятно е от продавачките в магазин (не го казвам със сарказъм - и аз съм била продавачка), които ти се сърдят, че си влязъл в пространството им, в което се подвизават за кратко. Които не ценят парите и труда на другите. Не говоря само за парите, които ще похарчите в магазина, а и за техните заплати и най-вече хората, които им ги осигуряват. Повече няма да се задълбочавам. Не изпитвам и съжаление към такива хора. Обикновено не им обръщам внимание, както и на коментарите им. Но днес реших да им помогна. С едно изречение. Ако изобщо стигне до тях:

"Онова, което искаш от живота, ти трябва да направиш първо за някого". Така е казал Джей Ринпоче – първият учител на Далай Лама.

Изводът оставям за тях.

А за вас, тези, които отделихте от времето си да прочетете това, да засеете от семето на добротата, подкрепата, добрите пожелания или съвет, който ми дадохте чрез имейл, "Фейсбук", коментар или лично съобщение:

Благодаря ви! Благодаря ви сърдечно за градивните критики, за финото чувство на хумор, което се долавя между редовете, понякога стигащо до самоирония. За историите, които ми разказахте, много често вдъхновили ме за нещо. За времето, което отделихте да ме чуете, прочетете, споделите.

За това, че ме направихте по-богата на емоции!

А дали вие сте богати ?

Махнете всичко материално и вижте какво остава след вас. Не говоря за написана книга или изпята песен. Може да е просто един коментар.

"Става" или "не става"?

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.