Местният сладкар не е красавец, но е очарователен и магнетичен - като мистериозен пътешественик.

В очите на местния сладкар няма пламък и когато разказва една от многобройните си истории, в погледа му не искри живот. Там няма преживяната емоция на разказаното, нито пък носталгията по хората, които са случили събития в живота му.

Въпреки ограбената му душа, местният сладкар е някой, с когото искаш да поговориш. Просто ей така. Без да казваш нищо конкретно. Като седнеш на една от масите в уютната му сладкарничка, да свалиш уморения ден от гърба си, да изпиеш чаша чай и да оставиш страховете си тихо да се изплъзнат от душата ти.

Местният сладкар е много популярен сред жените. Самият той няма прекрасна съпруга, чийто смях да украсява цветната лятна утрин. Няма и красиви дечица, в чиито къдрици да се пречупват слънчевите лъчи.

За местния сладкар всяка жена е съпруга и всяко босоного хлапе на улицата е собствен син или дъщеря. За едни има лакомство, за други - парче торта със сметана, за трети - сладолед.

Въпреки това местният сладкар не е щедър. Живее скромно и не прави нищо, което би разрушило реда в познатото му ежедневие.

При местния сладкар винаги има домашно приготвена торта. Една хапка от нея взривява сетивата. Всяко парченце от тортата на местния сладкар е дом. Дом, където ухае на канела и шоколад...

Един ден местният сладкар си отиде. Просто една мрачна утрин вече го нямаше. Мястото му угасна като лагерен огън след внезапен летен дъжд.

Беше на 93 години.

С последния жален тон на камбаната, която отброяваше отиващите си минути на раздяла с душата му, прекрасна жена, на неопределимо красиви години, разказваше история.

История, в която млад мъж и невръстно момиче се влюбили. Да заживеят щастливо - тогава било невъзможно.

Не по причини, които обичайно описват в приказките. Раздялата разбила сърцето на младия мъж.

Оттогава не намирал покой.

Нито в подреденото си, като библиотека ежедневие, нито в прегръдките на красавиците, прекосили живота му. Гаснел всеки ден.

Усмихвал се, но лицето му оставало безизразно, а пламък в погледа му така и не се появил.

Младата жена разказваше, а отдавна над множеството бе надвиснала тишина на самотното гробище. Само думите ѝ отекваха, подобно на звънък водопад в прегръдките на пролетната планина. Очите ѝ блестяха, а срещите и историите в погледа ѝ осветяваха събралите се да изпратят местния сладкар.

Преди ден чаровницата се сбогувала завинаги с майка си. Днес бе дошла да изпрати баща си при неговата непрежалима и единствена любов.

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.