В България сме. Ако бяхме в Щатите, никога нямаше да напиша този текст. Но сме в България.
Тук няма смисъл да правиш кариера. Има смисъл да вършиш работа. И трябва да го правиш.
Първо, защото много работа не е свършена и второ, защото ако решиш да правиш кариера и колкото и да си скъсаш задника от бачкане, все ще стигнеш до едно ниво, един таван и едни 3-4, добре максимум, ама супер недостижим максимум от 10 000 лева месечно, които взимат 6000 души в България.
С тези пари ще си супер, но тези пари не ти оправят живота. Не си струват усилията.
Разбираш ли? Не!? Предполагах.
В Америка, ако работиш добре, ще ти плащат 5000 долара месечно. Ако решиш да правиш кариера и станеш един старателен и разпознаваем служител, парите ти ще се вдигнат тройно, а ако искаш наистина да дерзаеш – ще станеш милионер.
Тогава борбата, безсънните нощи и всичко, през което минаваш, поще си струват.
При нас – не. Като си милионер в Щатите, или айде, не милионер, ама с добър годишен доход, ще можеш драматично да си подобриш живота, защото скъпите кварталите са наистина скъпи квартали, в които живеят хора от твоята класа.
Хората по тези места, с които се разминаваш, са хора като теб. Скъпите градове наистина са скъпи градове, ексклузивните стоки и магазини са наистина такива, че да отговарят на стандарта, който си си задал.
Средата е среда, училищата са училища... С две думи – струва си. И има още една причина извън социално-битовата. Като мениджър на такава позиция, ти ще разчиташ на широка основа от мотивирани хора около теб и под теб. При нас, просто не е така.
Какво става тук, като дръпнеш нагоре с парите?
Остави, че ще ти завиждат, ще те спъват или в най-добрия случай няма да ти помагат. Майната им.
Да започнем от битовото ниво. Преместваш се от Люлин в Симеоново. Факт, вече не си съсед на Димитрови, които крадат парно, не плащат за входа, държат си подпетени влечки пред входната врата, миришат и генерално са сбърканяци. Преместил си се в къща. Супер! В тази къща стигаш спокойно и винаги само ако имаш Хамър, ама военната версия.
В тази къща през лятото малко понамирисва от септичната яма. Я твойта, я на съседа. Като стана дума за съседа. Те са двама.
Над вас е бай Станко – симеоновска потомствена аристокрация. Къщата му е като босненска къща, в която е бил разположен генералния щаб на босненците точно след атака на сърбите. С две думи – избушена барака. В двора ми има 7 тона арматура на винкели и всякакви други гадости, покрай които винаги има плъхове и всякаква друга екосистема. Бай Станко генерално е готин и би му простил много неща, като това да не спира да реже с флекс всичко, което може да се реже с флекс или да коли де що има животно в двора, ама то има и още хиляди неща в неговото битие, за които няма как да му простиш.
Другият съсед – неизвестен. Никога не си го виждал, ама нещо не му е наред работата, защото покрай къщата му е пълно с охрана и всеки път, когато ти идват гости трябва да ги чакаш в засада по-долу на улицата, за да не се стресират от военното положение около вас.
Къде ще ти учат децата, в които магазини ще пазаруваш, по какви улици ще шофираш и каква ще е общата среда около теб?
Разбираш ли, липсата на средна класа и липсата на висока класа тук дрънка направо на кухо.
Тук е време да се създава.
Да работиш, да работиш повече. Като станеш “голям”, започвай да преподаваш, да вдъхновяваш хората около теб, за да искат да станат големи като теб и да видят, че и “големите”, че и “големото добрутро” са готини. Прави благотворителност, ама не само за бедните и само за Коледа. Купи Ван Гог и го дари на Квадрат 500. Купи сабята на Раковски от чужбина и я дари на Военния музей.
Дарявай доброволен труд, построй нещо. Точно в това е полезността. Слава Богу, познавам хора, на високи позиции, които правят точно това – правят неща, които дърпат средата към по-добро.
За щастие или за нещастие, ние сме поколението, което трябва да си скъса задника. Ако мислиш, че не е справедливо, не забравяй, че никой не те е канил тук и сега.
Но си тук. Така че, вместо да гледаш до къде води стълбата на твоето развитие, гледайки нагоре, запретни ръкави и погледни около теб.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
