Когато бях малка… исках да свиря на пиано.
А ми купуваха само китари. (Все пак съм от града на предприятието „Кремона“ известно с изработката си на струнните музикални инструменти).
Спомням си как рисувах клавишите на пианото на няколко откъснати листа от средата на тетрадка.
Залепях ги един за друг, за да си направя голямо пиано (с повече октави). „Разпъвах“ импровизираното ми пиано на масата и започвах да мечтая. Завиждах на съученичките ми, които ходеха на солфеж и пиано с нежелание. А аз толкова исках да съм на тяхното място…
30 години по-късно завърших „Поп и джаз пеене“ и почти 40 години по-късно започнах да ходя на уроци по пиано. И не спирам…
Когато бях малка… ме записаха на народни танци.
Играх седем години - от първи до седми клас. Приеха ме в такава паралелка, но добре, че се разпадна. Защото исках да танцувам класически балет…
Когато станах самостоятелна, вече беше късно да бъда балерина.
Записвах се на какво ли не, за да запълня жаждата за танцуване. Скоро намерих група за балет за възрастни, за да усетя магията на танца. Изпитах изкуството на върха на пръстите.
Сега дъщеря ми също ходи на балет по нейно желание. Когато я видях за първи път с пачката и балетните туфлички, очите ми се напълниха със сълзи на радост и вълнение. Сякаш сбъдвах мечтата си.
Но съм сигурна, че ако един ден ми каже, че не иска да ходи в залата, няма да настоявам. Нека тя поне прави сама своя избор.
В нашия град нямахме и така бленуваната от мен художествена гимнастика. Още в осми клас я замених с йога без учител. Освен гъвкавост, тя ми даде нещо трайно - научи ме да приемам нещата и да давам, без да търся само лично удовлетворение. Промени качеството ми на живот във всяко едно отношение. Затова я играя и преподавам и до днес.
Когато бях малка… Имах дълга коса.
Един ден обаче решиха да ми я отрежат. Бях хванала въшки, които „трудно се чистят“ и „за да не ми е топло през лятото“.
Обичам да съм с дълга коса. Ако дъщеря ми хване въшки, дори да нямаше модерни препарати за премахването им, ще ѝ ги чистя една по една, ако трябва. Стига и тя да иска да има дълга коса. Пък и нали е балерина. Къде има балерина без кокче?
Когато бях малка… бях бедна.
Защото на всичките ми снимки съм сама.
Защото нямах брат или сестра. Защото не можех да избирам.
Сега съм богата, защото имам голямо семейство и избрах да съм щастлива!
И по-важното - да правя щастливи всички около мен!
Прочетете още от Светла Иванова:
Как да стана по-красива с няколко лесни стъпки
Една жена, почти на 40: двете най-важни правила
Детайлен или досаден – в това е въпросът
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
