Копираш нечия мисъл на стената си във Фейсбук и си доволен, че си "блеснал". Мислиш, че в очите на останалите си се представил като интелигентен и чувствителен. Като човек, който никак не безразличен към света наоколо.

Не ти е нужно да четеш книги. Така пестиш време. Не ти е нужно да участваш пряко в разговор с човек на живо. Защото дълбоко в теб се е загнездил страхът, че живото общуване ще издаде повърхностните ти познания за живота. Кой, по дяволите, би ти върнал изгубените часове в четенето на милиони думи?

Стоиш сам пред големия си монитор и изпитваш такова състояние на самодоволство, че всяко „лайкване” под копираните редове те кара да полетиш.

Всъщност, несигурността е тази, която те запраща из стотици интернет страници. Ежедневно търсиш някой цитат, за да го "споделиш" като свой собствен. Изграждаш имидж. Важно е другите да бъдат уверени, че си  човек с позиция.

Но когато все пак се наложи да излезеш навън и да общуваш с хора, предпочиташ да мълчиш. Не искаш да рискуваш фалшивата кула от познание да рухне пред очите им. Така започваш да се чувстваш още по-сам.

Собственият ти живот насила излиза от божествената матрица, за да се превърне в имитация на други животи. Не става дума за вина. Става дума за онази причина да не бъдеш себе си, която те отчуждава от теб самия.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfocompany.bg