Скоро чух израза: "Баба ти все с еко кремове се е мазала" и се замислих за лятото на 1819 година – времето, в което е живяла Хелге - бабата на Якоб и Вилхелм Грим. Малко известно е, че тя е първообразът на бабата на Червената шапчица.

И сега минавам по същество - все пак живеем в динамични времена. Ето какво: тази на вид дребна женица била истински отдадена на живота сред природата. Отглеждала сърнички, месела хляб от лимец, събирала мед наравно с пчелите. Лека-полека създала първата независима общност на баби пекари на гъби върху скара без овнешка мас. Тя просъществувала за кратко. Точно, докато печурките в района свършили и на тяхно място построили бирена фабрика, но това е друга история.

Страстта ѝ към животинския свят и размножаването му започнала да прави силно впечатление на ловците от района, с които често влизала в спорове. Любовта ѝ към вълците станала пословична. Дори през една януарска нощ, докато плетяла терлички за сърничката Кунц, Хелге си помислила, че с радост би се оставила да бъде разкъсана от глутница вълци. Мечтаела си тези мили животинки, с изпъкнали от глад очи да разнасят месата ѝ по всички краища на Тевтобуркската гора.

Всъщност, Баба Хелге (или бабата на Червената шапчица) се явява основател на първото еко движение – "И вълците са хора".

Въпреки напредналия си артрит, желанието ѝ да спре да носи наметка от меча кожа надделяло и започнала да измисля заместители. Нерядко е срещана увита в сено или облечена в старата ризница на дядо си.

Опитите ѝ се увенчали с успех и старицата станала първия непризнат създател на еко кожата. Говори се, че тя е и изобретателят на натуралния слънцезащитен крем. Фактор 50, много добър.

Но да се върнем към вълците. Именно любовта ѝ към животните вдъхновила братя Грим да напишат световния бестселър "Червената шапчица". И тук, като яростен защитник на четириногите, баба Хелге сметнала откъса: "Защо са ти толкова големи очите?" за некоректен – използван от внуците ѝ в прочутата приказка.

Скоро след това братята написали приказката "Меча кожа", което изкарало Хелге напълно от равновесие. Опитът със "Снежанка и седемте джуджета" не успял да умилостиви бабата. Тя толкова се ядосала, че пуснала на пазара салата Снежанка – остра конкуренция на приказката. Това от своя страна вбесило братя Грим и написали страховитата приказка "Хензел и Гретел", където лесно в лицето на вещицата ще открием пак не друг, а баба Хелге.

За добро или зло, странната възрастна жена помогнала много за създаването и популяризирането на едни от най-зловещите истории в човечеството, приспивали десетки поколения деца, а дори и възрастни.

Какъв е изводът? Бабите имат значителна роля не само в храненето на внуците. Те провокират по свой си чаровен начин и творческите заложби в малките. Така че не им се сърдете за нищо, а оставете въображението ви да бъде подкрепяно от старите дами. Ако имате сили, оставете настрана изразът: "На баба ти хвърчилото."

За финал - един малко известен факт. Група студенти от Дюселдорф имали желание да издигнат паметник на баба Хелге точно в центъра на града. Ама точно до фонтана. Късметът им изневерил. Там нямало фонтан, а и никой не знаел как изглеждала екозащитничката.

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.