По повод очакваната Бъдни вечер ви припомняме този текст на Добромир Банев от архива на Edna!
В края на годината се бълват клишета като за последно. Социалните медии гъмжат от снимки с украсени елхи, пълни трапези и усмихнати лица. Много хора публикуват статуси, които започват със „Здравей, Дядо Коледа”, без изобщо да са написали и един ред до някой свой близък поне от десетилетие.
В края на годината се отчитат куп личностни постижения, връчват се всевъзможни награди и се организират благотворителни мероприятия от всякакъв характер.
Декември минава за най-лицемерния месец в календара.
Въпреки това, именно днес е денят, в който всички трябва да бъдем смирени и скромни. Именно днес е денят, в който си спомняме, че семейството е нашето истинско убежище. Който може да си го позволи, спряга богата, но постна трапеза. Задължително е на нея да има прясно изпечен кръгъл хляб с пара в него, та да може най-старшият на софрата да го разчупи, а на когото се падне парата – да донесе благоденствие за останалите в дома.
Днес трябва да се опитаме да преживеем простичко и да осъзнаем колко голям дар е, че ни има, че сме живи.
На този ден е хубаво да излезем поне за малко от сенките на живота. Да озарим лицата си с усмивки заради нашите близки, за които никога не намираме достатъчно време. Далеч от материалните изкушения, да си припомним че можем да бъдем добри един с друг. Да осъзнаем, че с Рождеството на Господ ни е в природата да бъдем източник на доброта и толерантност.
За всеки съвременник времената са трудни. Очевидецът никога не е доволен напълно от това, което е или от онова, което притежава. Така сме устроени – да искаме повече, да се съмняваме, да завиждаме, да се страхуваме, да мразим. Това също толкова човешко, колкото да изпитваме любов.
Но би било хубаво да осъзнаем, че точно днес любовта е понятие, което включва не само отношението и чувствата ни към някого, а към мирозданието изобщо.
В това трудно време аз се надявам много хора да си спомнят, че са способни на обич.
Загасете телевизорите и лаптопите. Дайте си шанс тази вечер да бъдете единствено себе си и да обърнете нужното внимание на хората, които са част от вашето семейство. Спомнете си някоя стара история, посмейте се или дори си поплачете заедно. Загърбете враждата и си простете обидната дума и лошата постъпка. Днес добротата владее несигурния ни свят и ние всички трябва да се доверим на ръцете ѝ.
„Бъднуване” е прекрасна дума, която трябва да изпълним със съдържание. Късметът не е надписано листче в парче баница. Късметът зависи от нашата нагласа към всичко онова, което ни предстои.
Няма да напиша писмо на Дядо Коледа, защото лично аз не искам никакви подаръци от него. Подаръците се чупят и с времето се превръщат в ненужни предмети.
Единственото, което искам е да пожелая на моето семейство и на всеки от вас здраве. Без здравето нищо не може да бъде възможно. Без него и Коледата е невъзможна.
Нека всеки от вас да бъде обичан и да има на кого да се опре в труден момент с вярата, че радостта винаги надделява над тъгата и отчаянието и че си струва да бъдем заедно в добро и в лошо.
Да седнем на масата и да изречем молитва за най-хубавото в бъдеще. И независимо от това колко богата е постната ни трапеза, от сърце да кажем: „Ела, Дядо Господи, да вечеряме!”.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Стъпвай уверено, гледай към звездите
- За сина майката е любов, която не прилича на никоя друга
- Любовта е странен случай
- След гръмкия смях на влюбени се обичаме повече
- За вечността са нужни двама
- Лековитите стрели на Купидон
- Утрото не е по-мъдро от вечерта
- Другото лице на тишината
