Първа част прочетете тук!
Древен занаят
По сокаците на градове като Есауира или Агадир ще видите малки мелници за арганово масло – демонстрация на хилядолетната традиция, свързана с този продукт. Крайно трудоемкият и изискващ берберско търпение процес започва със събирането на аргановите плодове – жълто-зелени, подобни на маслината, но малко по едри и овални.
Бодливата аргания е толкова бодлива и непоклатима, че хората почти не са в състояние сами да събират ценните плодове. Помагат им козите. Привличани от сочните листа и апетитното месо на жълто-зелените маслиноподобни плодове и подпомагани от усуканите възлести стволове на дървото, те се катерят високо по короната и хапват на воля.
Козите изяждат сочната част, а твърдите костилки изплюват, за да ги съберат, почистят и измият берберките. Друга част от плодовете просто падат сами, когато презреят. По-малките дървета могат и да се разтръскват като маслините, за да изпопадат зрелите плодове. Следващият етап е почистването на костилките от месестата част.
Костилка по костилка, жените ги строшават между два камъка, за да стигнат до заветните ядки – от 1 до 3 във всеки плод, подобни на разполовен бадем, безценни със своята масленост от над 50%. Нужни са приблизително 80 кг ядки, за се получи само 1 литър арганово масло. Нищо чудно, че цената му е висока.
Статистиците твърдят, че берберите събират към 350 хиляди тона арганови ядки годишно, а от тях се извличат около 12 милиона литра масло.
За традиционното берберско масло – използвано и за храна, и за лечебни и козметични нужди, ядките първо се изпичат, после се смилат бавно в малки каменни мелници, азерг. През отверстието им изтича мътен гъст кафяв "мед" – оставят го да отлежи и поизсъхне на хладно и тъмно, после го омесват на топки, от които изстискват на ръка аргановото масло.
Маслото, използвано за световната козметика, се извлича от сурови ядки. По-модерният начин на производство е свързан с използването на преси за студено пресоване, подобни на зехтиновите. Техният рандеман е по-висок, а и качеството и чистотата на маслото са постоянни, при това то издържа по-дълго – от 12 до 18 месеца. Съкращава се значително и времето за екстракция.
На вкус и цвят
Най-добрият начин човек да си купи истинско традиционно берберско масло е директно от кооперативите. За жалост и в Мароко, например между Есауира и Агадир, седят на земята край пътя продавачи с бурканчета и шишенца, в които аргановото масло, ако го има, е смесено със зехтин. Е, ако той е качествен, какво пък.
Нюансите в цвета и вкусовия аромат на аргановото масло зависят от степента на изпичане на семките и варират от светлокехлибарено до дълбоко златистооранжево с топъл, препечен орехово-лешников аромат, понякога с едва доловими животински нотки. Вкусът е неповторим, а и трудно описуем. Горчивината съвсем не е натрапчива, преобладаващите нотки са на ядка – може да се спори дали орех, лешник, макадамия или фъстък. Просто на арган.
Има и хора, които не харесват особения му интензитет. Но повечето намират вкуса за изключително интересен. Няколко капки са в състояние да обогатят и придадат характер на едно ястие. Мароканците го използват или студено, или леко затоплено – поръсено върху салата, кускус, тажини или ястия с яйца.
Някои експериментатори сред шеф-готвачите по света, които не спират да издирват нови продукти, вкусове и комбинации, му намират забележителни приложения. Според част от тях аргановото масло придава по-интересен и неустоим вкус на салатите дори от трюфеловото олио.
Използват го за сложни гурме ястия, например с омари и миди Сен Жак, тартар от риба тон или дива сьомга, гъши дроб или заешки роял, топли и студени супи, зеленчуци, месо или риба на скара и даже в шоколадови десерти. Дори поръсено върху ванилов сладолед!
С арганово масло спокойно може да се пържи или пече, тъй като температурата му на димене е 215° С – все пак мароканците готвят с него от векове. Ароматът му обаче до голяма степен се губи.
Едно изумително вкусно приложение е така нареченото амлу – смес от смлени бадеми, мед и арганово масло. Тази вълшебна паста берберите мажат за закуска върху филии прясно изпечен хляб, а и приготвят с нея традиционни сладкиши. Амлу е пословичен афродизиак и типичен сватбен подарък за местните.
Най-полезно сред полезните
И без научни доказателства, каквито имаме днес, берберите са били наясно с магическите свойства на аргановото масло. Сравнено с маслата от маслината, бадемите и рапицата, аргановото масло съдържа най-голяма концентрация на антиоксиданти и ненаситени мастни киселини. Мароканците използват този еликсир за лечение на сърдечносъдови и ракови заболявания, а също и при болестта на Алцхаймер.
Високото съдържание на витамин Е (токоферол) прави аргановото масло безценно в козметиката – днес то е една от звездните ѝ съставки. Мъжете и жените от районите, в които се отглежда аргания, имат забележително здрава и гладка кожа, дори и в доста напреднала възраст.
Специалистите обясняват този факт с ежедневната консумация на арганово масло и прилагането му върху кожата. Досега по-добро средство за предпазване от вредното въздействие на пустинното слънце не е познато. А приеман в малки количества, но редовно, природният лек стабилизира кръвното налягане, стимулира кръвообращението и влияе положително на чернодробната функция.
Отдавна известно е, както вече стана дума, че аргановото масло се използва и за повишаване на потенцията. Всъщност, няма област от човешкото здраве, в която да не се използват благодатните му свойства.
Чудно как земята все още сговорчиво ни дарява с богатствата си. В случая с аргановото масло волята и инициативата на човека, а и световното търсене, имат ключова роля. Този древен тотем на мистериозната магребска страна е осъден от глобализацията да получи цялото признание и слава, които заслужава. Засега изглежда, че славата му е за всеобщо добро.
