Френски учени разгадаха защо някои хора не могат да си спомнят сънищата на следващия ден, а други, без проблем, са в състояние да ги възпроизведат.

Екипът на д-р Перин Рюби от Научноизследователския център по неврология в Лион идентифицирал област в мозъка, където се съхраняват и запомнят сънищата ни, докато спим.

По време на експериментите, в които участвали 41 доброволци, била регистрирана спонтанната мозъчна дейност по време на относителна будност и на сън.

Доброволците били класирани в две групи според резултатите. В първата попаднали хората със силни спомени, които си спомняли средно по 5 сънища седмично. Във втората попаднали тези с по-неуслужлива памет - с по 2 запомнени сънища на месец.

Представителите на първата група показали по-висока спонтанна мозъчна дейност, както в относително будно, така и в заспало състояние.

Последната е участък в мозъка, отговорен за насочването на вниманието под въздействието на външни въздействия.

Тимът бил озадачен от факта, че някои от участниците в експеримента имали ясни спомени за сънищата си всяка сутрин, докато други с мъка възпроизвеждали дори и един.

Оказало се, че доброволците с по-добра сънна памет показвали и много по-усилена спонтанна дейност в центъра на обработката на информация на мозъка – слепоочно-теменната връзка.

Този "неврологичен кипеж" стимулирал запечатването на сънищата в паметта.

Тази група показала и два пъти по-голяма реактивност на външни стимули по време на сън от останалите участници в тестовете.

Учените предполагат, че усилената спонтанна мозъчна дейност спомага за събуждането нощем и улеснява запаметяването на сънища през кратките периоди на будност.

Оказва се, че дълбоко спящият мозък, нереагиращ на външни сигнали, е този, който най-малко запомня сънищата.