Винаги казваме „Говорете с децата“. Добре, но е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Разговорите понякога водят до силни емоции или пък са предизвикани от неприятни случки и затова може да искаме да ги избегнем.

Въпреки това вероятно няма майка или татко, които биха отрекли, че общуването е най-добрият метод на възпитание, а в това число и на изграждане на умения за справяне във виртуалното пространство. Затова изведохме няколко важни елементи на разговора с тийнейджърите относно интернет.

Започнете разговора преди изобщо да помислите, че може да има проблем. Най-добре е да тръгнете с въпроси, с които да изразите желанието да говорите на темата интернет. „Кои сайтове са ти интересни?“, „Какво е най-готиното нещо във Фейсбук за теб?“, „От къде взимаш информация за домашното?“ са само примери, с които да започнете.

Спокойните ситуации ви предлагат възможността да заздравите връзката с порастващото си дете и да прекарате време заедно в забавни и приятни дейности.

Говорете лично на детето си. Когато правите наблюдения над поведението на тийнейджъра и решите да споделите заключенията си, използвайте език, който показва, че говорите на момчето или момичето ви, а не на всички тийнейджъри в модерния свят. Примамливи генерализации като „днешното поколение“ и „технологиите съсипват общуването между хората днес“ звучат повърхностно за децата.

Те познават само света, който виждат днес. За тях той е добър и пълен с интересни занимания. Затова е добре да уважаваме тяхната гледна точка.

Споделяйки наблюденията си, споделяйте чувствата и преживяванията си. Вашето послание като родител е по-силно когато го казвате през емоциите, които поведението на вашия тийнейджър провокира. Споделете и причината защо тази емоция се заражда у вас.

Децата откликват добронамерено, когато могат да накарат майките и бащите си да се чувстват добре. Ето няколко примерни неща, които можете да кажете:

„Притеснявам се, че прекарваш много време пред компютъра, защото нямаме възможност да общуваме двамата.“

„Плаша се, като играеш тези игри с насилие, защото и сестра ти гледа, а все още е малка и не разбира за какво става дума.“

„Радвам се, че използваш информацията в мрежата, за да си напишеш домашното по биология, защото така научаваш неща, които аз не мога да ти кажа. А знаеш ли как да проверяваш дали една информация е вярна?“

Обръщайте внимание на положителните неща и ги използвайте за повод за разговор и за практикуване на умения – технически и социални.

От една страна, можете да покажете на детето как да въвежда по-ясно ключовите думи при търсене или как да инсталира WOT, за да избягва сайтове, на които не може да разчита.

Но от друга, можете да поговорите и какво означава да си критичен и къде да потърсиш достоверна информация, ако не си сигурен дали дадено нещо е вярно.

Не се притеснявайте да потърсите подкрепа, ако имате нужда. На пръв поглед може да изглежда, че търсенето на помощ е проява на слабост и символ за провал, но всъщност при по-задълбочено размишление се вижда, че е обратното. Да потърсиш начин да се справиш с трудна ситуация е смелост и първа крачка към реални действия за решение на проблем.

Ако имате нужда да обсъдите с някого как да започнете труден разговор, свързан с интернет, не се колебайте да потърсите Българската линия за онлайн безопасност на телефон 124 123, Скайп: blobbg или имейл: helpline@online.bg

Експертите от Българската линия за онлайн безопасност (БЛОБ)