Велина Томова
„Мъжете са ужасни свине. Връщам се от интервю за работа, гледаха ме само в деколтето, нищо не чуха от това, което им казвам“ - подслушвам случайно разговор от съседната маса.
Жената, чието достойнство явно е наранено, е с впита пола над коляното, бяла дълбоко разтворена риза, очила с черни рамки и опъната в конска опашка коса.
Явно се връща от интервю за работа, защото видът ѝ лесно може да бъде определен като бизнес. Секси бизнес, ако питате мен.
От онзи „бизнес“, който се прави след работно време или зад заключената врата на шефския кабинет.
Гърдите ѝ трудно се събираха в сутиена и, макар че съм жена, на мен също не ми беше лесно да отвърна поглед от тях.
Случайно ли се беше облякла тази жена така? Не, разбира се. Нищо от външния вид на една жена, която отива на интервю за работа, не е подбрано случайно.
Тя е била съвсем наясно с излъчването, което има, със сигналите, които изпраща.
Тръгвайки за интервюто, се е постарала да изглежда наистина привлекателно.
Очилата, изпънатата коса, късата пола и това славно деколте – взривоопасна комбинация от външни елементи на сексапил, които са добре дошли, но само когато няма с какво друго да блеснеш.
Не можем да обвиняваме мъжете, че се увличат по женската красота, особено когато я сервираме без никакви задръжки, особено когато се опитваме чрез нея да се продадем.
Напълно закономерно е да си направиш първоначалните изводи за някого по начина, по който изглежда, защото това е първото, което виждаш от него.
Въпрос на емоционална и интелектуална зрялост е да преминеш на второто ниво и да оцениш и по-важните качества на човека.
Когато обаче на първо ниво посланието е грешно, не можем да се сърдим за грешната преценка.
И ако бях само идея по-смела, щях да отговоря на въпроса на жената „Защо ме гледат в гърдите?“ с простото „Защото ги показвате“.
Още по темата:
