Велина Томова
Човек започва да се смята за възрастен когато навърши 18 години. Така е де юре.
Де факто поведението на възрастен започва със започването на работа, с намирането на собствено жилище и с научаването на основната истина, че пастата за зъби не се купува сама от магазина.
Това, за което никой не говори обаче, е че да станеш възрастен не е просто да навършиш 25.
Узряването е процес, който, също както пубертета, е свързан с много възходи и спадове на самочувствието, вярата в уменията ни, възприятието ни за света.
Но сякаш никой не ни каза какво да очакваме от тези промени и ние, вече възрастни, се опитваме сами да се справяме с новите си чувства, с новите преживявания, опитвайки се да приемаме за нормални всички промени, които се случват, без да сме подготвени истински за тях.
След като човек премине бурния си пубертет и научи че, акнето не е най-големият проблем на света, има още много жизненоопределящи моменти, за които трябва да сме подготвени, за да понесем промените по-леко.
Собственото ни семейство
Не ни казаха, че да създадеш собствено семейство – със или без сватба, да организираш ежедневие, което да е приятно за двама души и да имаш мъдростта да отсяваш малките от големите различия не става с магическа пръчица. Не ни казаха, че може да отнеме дори години.
Не ни казаха, че дори да живеем приятно и щастливо заедно с някого, всичко се променя още веднъж с раждането на първото дете.
Децата – голямата промяна
Не ни казаха, че новата роля „родител“ ще ни хване напълно неподготвени, колкото и книги да сме прочели преди това. Не ни казаха, че цялата хармония на двойката се разваля от едно плачещо, но страшно миловидно човече, което сякаш иззема цялото време, целия въздух и всички развлечения.
Не ни казха, че голямата тайна на преживяването на тази промяна е да не забравяме, че всичко е временно.
Не ни казаха, че най-натоварени са първите три години, през които детето има огромна нужда от родителите си.
С времето, колкото по-самостоятелно става малкото човече, толкова повече време имат родителите отново за себе си.
А това определено сваля напрежението.
Какви родители ще бъдем, ще сме строги ли, ще сме спокойни ли – това решаваме в движение. И никое решение не ни прави „не добри“ родители.
Кризата на средната възраст
Не ни казаха, че не се става възрастен за един ден, а че ще го разберем по малките фактори - когато обръщението стане много по-често „госпожо“, отколкото „момиче“, когато започнем да работим с хора, които са били деца по време на първото ни любовно разочарование. Тогава ще ни стане ясно, че времето не е стояло неподвижно.
Как приема съзряването (защото за остаряване е много рано да се говори), е предизвикателство, с което всеки човек трябва да се справи.
Не ни казаха, че мислите ще стават по-мрачни от обичайното, взирането в огледалото няма да носи вече толкова добри новини, сякаш има нов човек на наше място.
Времето да опознаеш и да свикнеш с този нов човек може да е изпълнено с много негативни моменти, но пък може и да е много положително, особено ако успеем да извлечем положителното от това, че неразумните решения вече са зад гърба ни.
Не ни казаха, че свикването с промените е умение, което трябва да се усвои възможно най-бързо.
Колкото по-бързо, толкова по-добре, защото животът няма пауза, в която да успеем да се настроим за следващата роля.
Още по темата:
- Всяко нещо се случва с причина
- Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно
- Животът е толкова дълъг, че по някое време губим представа какво да правим с него...
