Нищо на този свят не се повтаря. Нито целувките са като първата, нито дъждът вали по същия начин, нито обичаш приятел след предателство. Компромисът ни съпътства непрестанно и създава измамната илюзия, че това е начинът да оцеляваме и да вървим напред.
Всъщност, доста неща в живота ни са лицемерни като в телевизионна реклама. Докато сами не опитаме едно нещо, няма как да знаем колко добро или лошо е то. По същия начин се улавям да измислям субтитри за сцените от филм, който ми е направил впечатление. Гледам актьорите, следя техните жестове и слагам думи в устата им. Това обаче не променя сюжетната линия.
Та в този лицемерен свят са твърде малко нещата, които провокират обичта в нас. Водени от добри намерения, изричаме половинчати истини, а те по същество са си пълна лъжа. Откровеността невинаги е качество. Премълчаното от нас осигурява на другия измамния комфорт да се чувства добре и прав в ситуацията. Подобни ситуации никога не свършват. Те се сменят по-често от сезоните и ние нямаме нищо против. Идеята да не нараняваме не е резултат на добрите ни намерения, а на собственото ни его, което на всяка цена трябва да бъде харесано и оценено.
Сблъсъкът на характери е взрив, който може да ни погуби, затова внимаваме не само какво си пожелаваме, а и с кого. Страхът не е движеща сила, а начин да оцеляваме със самите себе си.
Преди много време се опитах да дам второ начало на любов, която за мен беше отдавна изживяна. Този опит, разбира се, претърпя пълно фиаско. Допирът на телата е толкова друг, че отчуждението застигна и двама ни завинаги. Сега дори се изчервявам, когато се налага да си кажем едно "здравей". Опитваме се да водим най-обикновен разговор за нещата от живота, но в живота нищо не може да бъде обикновено. Ето защо вярвам, че трябва да сме великодушни и да пускаме старите неща да си отиват спокойно от нас.
Компромисът не може да върне нищо, което си отива.
Когато мисля за шанса, аз осъзнавам, че ние не трябва да разчитаме на него, но че шансът все пак е възможен, ако сме способни да осъзнаваме допуснатите в миналото грешки. Стъпвайки върху грешките си, човек ще може от висините на горчивия опит да се надява на добро в бъдеще.
Повторенията не са непременно лош навик. Има неща, които повтаряме, защото ни носят радост и удовлетворение. Можем да слушаме непрестанно някоя любима песен, можем да обличаме една и съща дреха или да си похапваме често от любимия ни специалитет. Но дори тези удоволствия рано или късно втръсват. Разликата е, че компромисите за нещата, отнасящи се до нашите лични удоволствия, са много по – лесни от онези, които се налага да правим по отношение на останалите хора.
Втората първа любов не съществува.
Компромисите не са ваксина за спасяване на отношенията ни с другите. Рано или късно останалата половина от скритата истина излиза наяве. Рано или късно премълчаните думи започват да крещят и всичко отива по дяволите. Изкуството понякога може да бъде едно малко временно спасение, но рано или късно природата започва да му подражава (както забележително отбелязва Оскар Уайлд).
Ние не можем да се борим с природата, не можем да вървим против себе си. И понеже нищо временно не е градивно, налага се да мислим, преди да премълчим или да кажем нещо, за да избегнем лошия опит на повторенията. За да не се налага да измисляме субтитри на истории, които вече са дублирани.
