На днешния ден православните християни отбелязват деня, посветен на Господния Кръст. Знае се, че Христос е издъхнал разпънат на кръст, какъвто е бил обичаят за наказание в Римската империя отпреди две хиляди години. Синът божи така е стигнал до мъченическата си смърт, а Разпятието Христово се е превърнало в символ на Възкресението и надеждата.
Кръстовден е един от дванадесетте велики християнски празника и се чества винаги на 14 септември.
Празникът е избран да се отбелязва на този ден, тъй като на 14 септември 335 г. е осветен храмът, който е построен пред пещерата, в която е било положено тялото господне след разпятието. Там Елена, майка на император Константин Велики, полага част от животворящия кръст.
Празникът е известен е и като Въздвижение на Светия Кръст Господен, защото на освещаването на храма присъствали много хора и свещеникът, извършвал ритуала, вдигнал над главите на миряните чудодейната частица от кръста, т.е. го е “въздвижил”.
В храмовете на Кръстовден се изнася кръстът в средата на купола, за да се поклонят вярващите на символа на вярата Христова. Извършва се водосвет в домовете на хората и се поръсва със светена вода, а стопаните даряват божиите служители с варива, жито и зеленчуци.
Според народните вярвания, от този ден слънцето “тръгва назад” към зимата и се “кръстосва” с нощта, т.е. денят и нощта се изравняват. По-късно времето застудява и започва началото на есенната полска работа. Преди засяването на есенните житни култури, семето се освещава, за да покълне и да ражда обилно.
На този ден се спазва строг пост. Вярващите не трябва да ядат нищо червено (символ на кръвта), като червени ябълки, грозде, домати, пипер, а на трапезата трябва да присъстват само постни ястия.
Професионален празник днес честват огнеборците, които се борят с червената напаст – огъня.
Имен ден имат всички с имена: Кръстьо, Кръстина, Кръстю, Кръстан, Кръстана, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кана, Криста, Кристина, Кристиян.
