Здравейте!

Прочетох материала, относно начина да излезе човек от "дупка", в която се намира, но не мога да преценя как да помогна на себе си. Ако е нужно, бих посещавала и самостоятелни сеанси, стига това да е възможно. Но за себе си вече съм наясно, че имам спешна нужда от помощ от специалист!

Мина 1 година, 3 месеца и 26 дни откакто почина съпругът ми. Познавах го от 34 години, имахме 33 годишен прекрасен брак, всичко беше идеално. Сега не зная как да продължа сама, не зная какво да правя с живота си, не мога нито ден да не мисля за това. Вече не виждам смисъл да живея. Дали бих могла да си помогна по начина, за който говорите?

Предварително Ви благодаря.

Здравейте,

Искрено съжалявам за загубата ви. Разбира се, да се преодолее смъртта на близък човек съвсем не е лесно и утеха няма. Имам предвид, че липсата и тъгата остават завинаги. Това обаче не означава автоматично, че животът губи смисъл.

Обикновено ние, хората, възлагаме смисъла на живота си на някого или нещо, извън нас самите. Пренасяме мотивацията за съществуването си върху външни опори. И това, което се случва, е че загубвайки по една или друга причина тези опори отвън, рухваме, защото сме ги изнесли извън себе си и повече няма какво да ни крепи отвътре.

Често се просълзяваме на истории за голяма любов, когато след смъртта на единия партньор, скоро си отива и другият. "От скръб!" – казваме ние и въздъхваме: "Каква голяма любов!".

Шокиращата истина е, че такава любов, ако и да е изразявала огромната ни способност да обичаме, е станала всъщност много дребна. Направили сме голямото – малко, смалили сме най-великото до собствените си размери и нужди.

В никакъв случай не искам да кажа, че сте направили нещо погрешно. Така сме устроени, ние, хората – умаляваме света според мащаба си, за да можем да го разбираме. Любимите ни хора дават конкретен облик на абстрактното чувство. Но ако и да изглежда, че това улеснява живота ни, в един момент се оказва, че ни прави лоша услуга.

Да, ние сме малки, но сме поставени в огромен мащаб. Сърцето ни е малко и затворено в гърдите, но любовта, която то е способно да даде, е огромна и отворена за всичко. Тя не приключва с нечия загуба, дори и на най-любим човек, а продължава да струи. Тя е била в нас преди появата на любимия човек и остава, защото изворът ѝ е вътре в нас.

Тя, според думите на Виктор Франкъл, отива отвъд физическото присъствие на любимия, защото намира най-дълбокия си смисъл в духовната страна на съществуването му. Дали той или тя са тук наистина, дали са живи дори, спира да има значение, когато отместим погледа от себе си и погледнем през нейния мащаб.

Разбира се, че може да използвате метода, с който работя, за да изградите онези опори в себе си, които ще ви помогнат да продължите напред, да трансформирате и да дадете ново осмисляне на този чудесен опит в любовта, който сте имала щастието да преживеете с вашия съпруг. Ако прецените, може да се свържете с мен за индивидуална консултация на посочения имейл в сайта.

Вярвам също, че много полезна може да ви бъде и новата книга на Ивинела Самуилова "Къде отиваш, пътнико?", където ще откриете едно по-дълбоко и различно осмисляне на темата за смъртта и радостта от живота.

Надявам се да съм бил полезен, Алексей