Жена с много имена

22.02.2019 18:00

Мария! Какво хубаво и звучно женско име.

Сигурно милиони жени по света носят това име или негови най-различни разновидности. И затова се е превърнало в толкова женско, че всяка втора жена в света се казва Мария, както се пее в една популярна в миналото песен.

Когато се запознах с моята бъдеща съпруга, едно чаровно младо момиче, ученичка в горните класове, тя са казваше Марийка, но почти всички нейни съученички ѝ казваха Мими. Така я наричах и аз.

Нейната най-добра приятелка Мима Маркова, с която бяха израсли заедно, тъй като къщите били една срещу друга, от двете страни на улицата, я наричаше с няколко варианта на името Мария. Марчела, Мима, Мери, Мичон.

В зависимост от настроението и случая. Мима Маркова беше не много високо, малко пълничко, но много весело момиче, със силно развито чувство за хумор и двете Марии, когато бяха заедно винаги, се заливаха от смях с повод и без повод.

Баба ѝ Марийка я е наричала също Марийка, но майка ѝ Сия я наричаше Мими и Мимето.

Сега брат ѝ я нарича Мера. Дори с това име я споменава в стихотворенията си, които понякога пише.

Когато две години по-късно се оженихме, един ден, без да пита никой, моята съпруга отива в общината и подава необходимите документи за смяна на името – от Марийка на Мария. След месец тя донесе документ, в който черно на бяло пишеше новото ѝ име – Мария Станчева.

- Много хубаво и звучно име – рече тя и добави – много си го харесвам и си мечтаех за него още от времето на сватбата ни.

На мен също ми харесва много.

Вкъщи мама я наричаше Мима, но татко, който много я харесваше, може би най-много от всичките останали снахи – Живка, Петя и Виолета, ѝ казваше на галено Миме и Мимето. Но когато беше сърдит, към всички тях снахи се обръщаше със “снахо” и те стояха кротки и мирни.

По-късно, когато започна работа в Пътно управление, където се ѝ пенсионира (какво постоянство), колегите я наричаха също с различни имена.

За директора и останалите началници тя беше Мария, за част от колегите Мима, но и тук имаше хора, които я наричаха и с други имена.

Нейната най-добра колежка и приятелка Рени Мерджова и до ден днешен се обръща към нея с името Мери, покрай нея така я нарича и нейният съпруг Сашо. Но той доразви това име в по-гален вариант - Мерка.

Но Мария Лупова, която след един френски филм, минал по екраните, в който главната героиня са казваше Мери Лу, съвсем естествено стана също Мери Лу, ѝ казваше Марчела, но също така и Мери и Мима.

Често ходехме във вилата на едни наши приятели, намираща се на Цигов чарк. Там идваше и едно семейство от с. Говедаре – Киро и Димитрийка. Та Киро беше преиначил името на жена си от Димитрийка на Митра, а в по-късно време я наричаше на галено, според него разбира се, Миче. Та с това име той се обръщаше и към моята съпруга.

От цялото това разнообразие на името Мария, аз не харесвах нито едно – не исках да ѝ казвам Мария, защото макар и красиво, според мен звучи и доста официално, затова ѝ казвах Мими, но някак си чувствувах, че това не е моето име за нея, че когато го произнасям, не изразява това, което чувствувах към нея и исках, когато го произнасям, тя да осъзнава, че то е нарочно избрано за нея. Взех да я наричам Мим. Никой друг не я нарича така и някак си разбират, че не могат да я наричат с този съкратен вариант на името Мария. Според мен звучи много топло и интимно – поне аз си мисля така.

Така че, към имената Мими, Мим прибавих и Марси. Също мое любимо обръщение към обичната ми жена и съпруга.

Тя е зодия близнаци и има дни, когато наистина е такава. В повечето време Мария и весела и разбрана жена, разбира от хумор и понася с разбиране и търпение моите понякога по-груби и нескопосани шеги. Но има време, в което тя е просто непоносима – без настроение, мрачна и мълчелива. Дори зла и нападателна. В такива случаи е по-добре да стои човек далече от нея. Е, това не траеше дълго, след ден ѝ минаваше и тя се връща към своето обичайно настроение.

Името Мария има и друга разновидност – Марика, която не е много популярна у нас. От своя страна от това име произлизат две разговорни форми - Мари и Мика. Е, в дните, когато изпадне в мрачно настроение, аз я наричам Мика, и тя знае това. В такива случаи я питам:

- Кажи ми сега, ти Мика ли си или Мими?

А тя фучи разгневено и не ми говори.

Има и още едно обръщение, което използвам към нея – Марчелина, произхождащо от името Марчела. Но то влиза в употреба, когато сме в много добро настроение.

Друго обръщение, което в миналото използвах много често, е Майкъл Мичъл. Това е английският ѝ псевдоним. Измислих го един ден, когато тя беше млада майка и по цел ден се грижеше за малкия ни син Георги, когото всички наричаме Жоро. Та от думата майка произлезе първото ѝ име – Майкъл, а Мичъл идва от съкратения и груб вариант Мича.

Госпожа Рут е друго обръщение, което използвам, когато съм в добро настроение. То идва от един английски комедиен филм, който на младини бяхме гледали и много се бяхме смели. Главният герой, около 40-годишен мъж, се казваше г-н Прясна риба и ухажваше една хубава 30-тина годишна жена. Но отношението му към нея беше доста отвратително. Така например, той ѝ беше заявил, че може да се ожени за нея, но няма да може да напусне своите привички – понеделник и четвъртък вечеря в клуба, вторник и петък - бридж с приятели, сряда и събота - тенис и вечеря в тенис клуба, та за нея оставало само неделя вечер и то, ако не изникнело нещо неочаквано. Английски джентълмен. Но тя го харесваше, обичаше го, търпеше го и беше готова да приема дори името Прясна риба. Казваше се Рут и той винаги се обръщаше към нея с госпожо Рут.

Та, когато се обърна към нея с това име, тя винаги го приема благосклонно, с чувство на хумор, защото много добре осъзнава ситуацията, в която съм го употребил.

Мария, Марийка, Марика, Марчела, Марчелина, Марси, Мари, Мима, Миме, Мими, Мимо, Мика, Миче, Мим, Мера, Мери, Мерка – Боже, колко имена за една жена, а и още Майкъл Мичъл и госпожа Рут.

А, и още едно – Бакети Микити, нейна измишльотина от детските ѝ години. Когато иска да свърши нещо типично мъжко, тя казва: - Виж сега Бакети Микити какво може.

Преди много време бях прочел една интересна мисъл, която най-общо се свеждаше до това, че когато един човек нарича друг с много имена, това изразява силната му любов и обич към този човек.

- Луд съм, луд по тебе! – пее Борис Годжунов в една своя песен, заедно с Тони Димитрова.

Сега тя е на 66, а аз на 72 и след 47 гoдини брак все още мога да кажа:

- Макар и на стари години, все още аз съм луд по нея.

Обичам тази жена!

Автор: Ангел Станчев

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Още от Из Edna@: