Загубата на близък – непоносима болка

Загубата на близък – непоносима болка
Снимка: Thinkstock

Психиатърката Елизабет Кюблер-Рос въвежда скала, наречена "петте етапа на мъката". Това абсолютно не означава, че всички хора преминават през тях. Но тъй като всички сме човешки същества с емоции и чувства, има път, през който минаваме, за да се справим с мъката, независимо дали е породена от загубата на наш близък или ако ние се изправяме пред собствената си смърт.

Отричане: "Това не може да ми се случва"

Първият етап е неприемане на случващото се. Хората често си повтарят, че това е лош сън, че реалността скоро ще се появи, че някой ще им каже, че това е лоша шега. Някои дори продължават ежедневните си занимания, отбягват темата, правят се, че проблемът не съществува.

Ярост: "Защо ми се случва? Кой е виновен?"

След като мине известно време и съзнанието започне да натяква на човека, че всъщност проблем има – се заражда една гневна топка. Тя се е трупала по време на периода на отричане и сега трябва да бъде насочена към някого. Всичкият този гняв може да бъде насочен към починалия, към скърбящите, към лекарите и т.н. Но отдушник винаги има.

Обещание: "Ако това отмине, аз ще…"

Следват обещанията. От тук нататък аз...; Обещавам, че...; Никога повече няма...; Много ви моля, ще направя каквото трябва/искате... и така до безкрай.

Депресия: "Нямам сили за нищо"

Но след като няма ответен отговор и нещата не се променят, ни поглъща тъгата. Няма как да имаме желание да отидем на кино, след като свързваме всеки един момент със загубата. И това всичко става на подсъзнателно ниво. Ние просто приемаме всичко, което видим или чуем и го свързваме, без значение дали е цвят, мирис, вкус, дума, място.

Приемане: "Приел съм това, което се случва/се случи"

Погледнато отстрани, депресията може да изглежда лош момент за човек, но всъщност е хубав за него и психиката му. Това е моментът, в който човек се отдава на скръбта и осъзнава загубата. Разбира, че човекът вече го няма – душата се е отделила от тялото и връщане назад няма. Защото единствено времето и мъртвите не можем да върнем назад.

Важна част от скръбта е присъствието на погребението. Още от древността този ритуал се е изпълнявал, за да може близките да приемат по-лесно загубата. Те виждат как душата вече не е в тялото, а тялото е просто една обвивка, облик на техния близък. Но той вече не е жизнен, не е това, което е бил. И го заравят в земята, сбогуват се с него и му отдават почит.

Ако се замислите, много по-трудно е да приемеш нечия смърт, без да си видял починалия, без да си бил на погребението му. Някак си дори никога не приемаш тази реалност и в едно кътче на съзнанието си пазиш идеята, че той е жив. Дори това може да доведе до налудничави идеи, като чакане на прозореца, или при всяко позвъняване – може би е той и т.н.

От голямо значение има как е умрял човекът – дали смъртта е била внезапна и има много недоизказани неща между вас, имали ли сте общи планове и т.н., или човекът е боледувал и едва ли не това е бил най-добрият изход за неговите мъки. Оттук следва и връзката ви – съпруг/а, родител, дете, приятел. Кръвната връзка се приема по-трудно, най-трудно, разбира се, е загубата на дете. Но понякога дори и роднини дълги години не поддържат отношение, или дори и да контактуват, то връзката им е изпълнена с дрязги. Това оказва отношение върху приемането на загубата. Така, колкото повече сте имали общо с този човек, толкова неговата загуба ще бъде по-трудна.

Най-важното, за да стигнете до етапа на приемане, е да бъдете силни. Това означава да допуснете хора до вас, да потърсите помощ, да се борите всеки ден, за да продължите напред. Силата в никакъв случай не означава да се затворите в черупка. Това, което може би ще осъзнаете накрая е, че с времето ще ви става по-трудно. Някои неща в живота може би се преглъщат, забравяте ги, споменът за тях избледнява. Загубата на близък не е едно от тези неща. Напротив – във всеки един важен момент за вас вие осъзнавате, че не можете да го споделите с онзи скъп за вас човек.

В заключение мога да кажа да бъдете щастливи и да живеете пълноценно остатъка от вашия живот. Живейте така, че тези, които са починали да ви гледат с гордост и знайте, че макар да не ги виждате, те споделят тези мигове с вас.

Автор: Марина Петрова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти