Здравейте,
Пиша ви, защото харесвам да чета статии от Edna.bg. Благодаря, че сте създали този сайт и давате възможност и други да пишат в него и да участват с материали, послания, споделяни истории. Такава е и моята история - за споделяне. Искам да разбера дали и други, като мен се вълнуват от нея и искат нещо да се промени в тази посока.
Поздрав най-сърдечен, Меги
* * *
Знам, че по света се случват много събития, които могат да предизвикат тревога. Чудно как понякога само мимоходом минават покрай нашите уши, защото са далечни и сякаш не ни засягат.
Скоро ходих на гости на роднини, за да се видим, да си поприказваме и разтоварим от еднотиповото си ежедневие. Братовчедките ми разказаха за семейството, което живее до тях. Дълго време нямали детенце и решили да си осиновят. Красиво малко момиченце.
Взели го, когато било на две години. Разказвали на братовчедка ми как, докато в началото на съвместното си съжителство, започвали да го къпят, то без някой да иска от него каквото и да било, се обръщало с лице към стената и започвало да плаче в очакване. Така ги карали да правят в ”дома”, където ги къпели с маркуч...
На малчуганите не се полагала и разходка навън. Те залепяли ръчички и нослета по стъклата на прозорците, гледайки към непознатото.
Някога, когато все още нямах дете, считах за много скучно да се занимаваш с малко същество, което не знае нищо. Мислих, че е голямо отегчение и ангажимент. Не разбирах, че това може да бъде най-хубавото нещо, което може да се случи на човек.
Но днес, като майка на 4 годишно дете, вече се ужасявам се от подобно отношение към децата – на безразличие, нелюбов и безсърдечие!
Това момиченце днес вече е на 5 години. Осиновителите му много се грижат за него, записали са го на танци, водят го на разходки, даряват му... много любов!
В тази връзка считам, че малчуганите не бива за дълго да остават да живеят в дом за деца, лишени от родителски грижи!
Считам, че процедурите по осиновяване или настаняване на деца в семейства за отглеждане трябва да се ускорят и дори нещо повече – да се въведе максимален срок на пребиваване в такъв дом, който да бъде много кратък. Например до два месеца от влизането в дома, да бъде задължително извеждането му оттам.
Знам, че сега някой ще каже, че това е невъзможно или ще изреди ред причини. Няма невъзможни неща! Има интереси (чували сме за хонорари, които се вземат от определени лица за осиновяване).
Именно те биха изложили подобна обосновка, че е невъзможно, но всъщност, ако има достатъчно воля и подкрепа от обществото, можем заедно да го променим.
Е, това исках да споделя с вас, защото знам, че ако сме заедно и подкрепяме позитивните идеи, можем да направим много!
Автор: Миглена Ганева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
