Днес случайно се натъкнах на една реклама и се замислих за празника на любовта.
Ето я и въпросната реклама: "Любовта е сладка като мед! Има ли тогава по-сладък начин да кажеш "Обичам те" от ваучер за пекарна. Грабни бутикови ръчно-рисувани меденки с ром във формата на цветя, сърца и пеперуди - за 5 лв., вместо за 10 лв."
Просто нямаше как да не се замисля за този все по-популярен празник и в нашата страна. Доста сериозно се замислих. Даже и стихотворение написах, но ще го оставя за накрая, а сега да видим, какво се случва на този празничен ден по широкия свят. САЩ, Канада, Мексико, Франция, Австралия и Великобритания са обявили Св. Валентин за национален празник.
В Уелс правят "дървени любовни лъжици", които се раздават като подаръци на 14 февруари. Сърца, ключове и ключалки са най-често срещаните декорации. Подтекстът е повече от ясен: ”Отключи сърцето си за мен”.
В Шотландия правят фестивал по случай Свети Валентин. На този фестивал се събират еднакъв брой мъже и жени. Всеки от тях написва името си или прякора си на листче, сгъва го и го слага в шапка. Има две шапки – една за мъжете и една за жените. Тогава се теглят имената и се сформират двойките. След това жените получават подаръци и закачат имената на мъжа до тях отляво до сърцето си. Фестивалът продължава с бурни танци.
Французите имат специална церемония за незадомените. Те трябва да се нарисуват (или снимат) и да окачат портрета си на вратата на своите възлюбени. Ако половинката не ги харесва, трябва да изгори портрета до залез слънце. Специални поздравителни валентинки се разменят по английски тертип.
В Дания предпочитат "невидими" картички, т. е. картички, чиито надписи се появяват само когато се доближат до топлина. Ефектът се получава и ако се пише с лимонов сок.
В Австрия на Свети Валентин момчетата представят на близките си момичето, което харесват, като използват букет цветя. Цветята и формата на букета трябва да изразяват външните характеристики и характера на момичето.
В Испания всички съпрузи трябва да изпратят букет червени рози на съпругите си, независимо на какво разстояние са един от друг в момента.
В Италия ден преди Свети Валентин хората си купуват сладки и бонбони, с които украсяват домовете и най-вече трапезите си.
Така е вече и у нас!
Такъв празник не може без сладки и бонбони! Нали: "Любовта е сладка като мед! Има ли тогава по-сладък начин да кажеш "Обичам те" от ваучер за пекарна"? От толкова много захар и сладост, за малко щях да забравя за стихотворението. Онова, за което ви споменах в началото:
Празникът на любовта
Празникът на любовта е всеки ден.
Тя е в нас! Тя е в теб! Има я и в мен.
Но милиони хора с усмихнати лица,
”даряват” любов и рисувани сърца.
Денят на влюбените е опорочен.
Превърнал се е в евтина реклама.
Един напудрен и помпозен ден,
в който ”любовта” е. По програма!
Денят на влюбените е мираж.
Копнеж по екзотичен плаж.
Илюзия. Един очакван блян
и мисъл за подаръка желан.
Денят на влюбените е измама,
а любовта е скрита и я няма.
Има фалш в неограничени дози
и безброй дарени мъртви рози.
Празникът на любовта е всеки ден
и любовта, веднъж не се дарява!
Човекът с истинска любов е окрилен,
но само, ако в себе си я осъзнава!
Честит празник! На всички, влюбени в сладките неща! Вземайте, момичета и момчета, нека да ви е сладко!
Автор: Валентин Начев
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
