Живял някога в малко градче един младеж, който се чувствал безкрайно отегчен от обикновеното си и монотонно съществуване. Този живот му изглеждал много скучен и безинтересен.
Младежът имал големи планове и мечти за своето бъдеще, но не виждал никакви перспективи за тяхното осъществяване в родното си градче.
Непрекъснато си мислил, че животът в големите градове е много, много по-хубав и един ден си събрал багажа, метнал го през рамо и тръгнал към най-близкия голям град.
По онова време хората обикновено се придвижвали пеш, а градът се намирал на два дни път от малкото градче. Младежът тръгнал още на разсъмване. Цял ден вървял и изминал половината път, но по-късно трябвало някъде да пренощува и за негово щастие видял да свети едно прозорче в далечината.
Оказало се, че в малка къщичка край пътя си живеел сам самичък един старец, който радушно го приел и му осигурил постеля и топлинка за през нощта. Заприказвали се и старецът го попитал накъде се е запътил с този багаж, а младежът му разказал откъде е тръгнал и накъде отива.
- Същото направих и аз, само че преди повече от шестдесет години. – казал замислено старецът.
- В големия град е много хубаво, нали? – попитал го с грейнали очи ентусиазираният младеж.
- Да, там е много хубаво! – отговорил му старецът – Но и в най-малкото градче е толкова хубаво, колкото и в най-големия град – добавил той.
- Това не е вярно! – отсякъл младежът, но част от ентусиазма му се изпарил. – Това е абсолютно невъзможно! Кажи ми, как може да е еднакво хубаво и на двете места? Можеш ли да ми го обясниш? – попитал той и погледнал малко сърдито и недоверчиво към стареца.
- Сега е време за сън и ти пожелавам добре да се наспиш, че утре те чака доста път! Ще ти го обясня, но не сега, а когато се срещнем отново. – усмихнал се старецът и угасил свещите.
- Това означава, че не можеш да ми го обясниш! – ядовито му отвърнал младият сърдитко и се опитал да заспи, но не мигнал през цялата нощ, а на сутринта станал още по тъмно и тръгнал, без да се сбогува със стареца.
По тъмно пристигнал и в големия град и още същата нощ го ограбили. Замръкнал уморен, под един мръсен навес в покрайнините на града и толкова дълбоко заспал, че нищо не усетил, докато го пребърквали уличните крадци. Взели му не само багажа, но го оставили и без пукната пара.
Гневен пристигнал в големия град и още по-гневен си тръгнал от него. Оказало се, че на връщане се придвижил много по-бързо. Нямал багаж, който да му тежи, а и често подтичвал защото нямал търпение да се срещне отново със стареца.
- Ти се оказа прав, че е еднакво ”хубаво” и на двете места, но моля те, обясни ми защо е така? – попитал разочарованият младеж и свел виновно глава пред мъдрия старец.
- Погледни най-малкия и най-големия пръст на дясната си ръка и ми кажи, кой от тях е по-хубав и по-ценен за теб? – усмихнал се старият мъж.
- И двата са ми еднакво ценни! – веднага отговорил младежът.
- Точно така и двата ти пръста са еднакво хубави и ценни за теб. Това е валидно и за всички други неща в нашия свят! Когато можеш да откриеш и да виждаш хубавото и ценното в малките неща, ще го намериш и в големите и ако си недоволен от малкото, ще си недоволен и от най-голямото! – обяснил старецът с чистосърдечен тон и бащински го прегърнал за сбогом.
Младежът се прибрал в родното си градче и щастливо живял там до дълбоки старини. През дългия си живот той посетил и много други малки и големи градове, видял безброй красиви неща и навсякъде се чувствал прекрасно.
Автор: Валентин Начев
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
